Претърси чантата си и откри едни мръснобели дънки и тениска. Бързо се облече. Беше едва дванайсет и половина. Нейната първа нощ в Лас Вегас. И нейният рожден ден. Изобщо нямаше намерение да си ляга.
Взе една банкнота от двайсет долара от нощното шкафче в стаята на Джино, набута няколко възглавници под завивката на леглото си — все едно че спи — пъхна ключа от апартамента в джоба на дънките и излезе.
В два и петнайсет Джино целуна Бети Ричмънд по двете бузи и стисна ръката на Питър Ричмънд.
— Отивам да си легна.
— Беше чудесна вечер — каза Бети. Беше бодра и направо сияеше.
— Наистина — съгласи се Питър и потупа Джино по рамото. — Надмина всички очаквания.
— Да — съгласи се скромно Джино. — Мисля, че всеки прекара добре.
Горе, в апартамента, той свали сакото си, поразхлаби вратовръзката, наля си бренди и седна за малко на терасата. Приятно му беше да погледа изпъстрения с блещукащи неонови светлини град. Вечерта беше чудесна. Всичко се разви точно според плана му.
Беше разочарован, че Лъки си отиде рано, дори без да му каже „лека нощ“. Странно хлапе. Вероятно се беше уморила от толкова вълнение. Беше я видял да излиза с Крейвън и затова, малко след като той се върна в залата, се приближи до него и го попита:
— Добре ли е Лъки?
— О, да, сър. Само е малко уморена.
— Не ме наричай сър, звучи ми някак много официално.
— Съжалявам, сър… ъ-ъ, господин Сантейнджело.
— Джино.
— Да, сър.
Джино тихо се приближи до стаята на Лъки, открехна вратата и надникна. Тя спеше. Успокоен се върна в своята стая, съблече се и си легна. След няколко минути заспа.
— Ти, разгонена кучко! — яростно изръмжа мъжът. — Или се събличай, или ще те оправя, както аз си знам! Разбра ли, шундо!
Мъжът я бе приклещил плътно до тухлената стена на паркинга на „Мираж“. Грешката изцяло беше нейна. Беше го срещнала в някакво забутано заведение и двамата бяха прекарали няколко часа в игра с монетните автомати, обикаляне на евтини барове и игрални зали в централната част на града, където тя бе спечелила двеста долара. Когато той й предложи да я откара до хотела, вече бяха стари приятели. Той паркира колата си и бяха започнали да се натискат. Тя не възрази. Приличаше на Марко. Беше й приятно с него. А и толкова отдавна не беше правила „почти“.
Когато нещата в колата напреднаха и стана напечено, тя изскочи навън. Но той я последва, хвана я и я притисна до стената.
Панталонът му вече беше разкопчан и той търкаше надървения си пенис в краката й. С едната си ръка опипваше грубо гърдите й под тениската, а с другата се мъчеше да смъкне дънките й.
— Ще престанеш ли? — процеди тя през зъби.
Не беше уплашена. Беше ядосана.
— Слушай, путко, не можеш така да ме възбуждаш, да ми го надървяш и да ме зарежеш с щръкнал хуй. По никакъв шибан начин!
Раздра ципа на дънките й и ги смъкна надолу. Пръстите му се навряха между краката й. Започнаха да търсят и да я опипват.
Времето й изтичаше. Трябваше да се задейства по-рано, но беше изпила доста чаши евтино вино. Тя събра всичките си сили и му приложи специалитета си — рязко заби коляното си в топките му.
Той нададе сподавен, агонизиращ вой и я пусна.
Лъки се затича, като вдигаше дънките си. Шибан негодник! Ако беше свестен и разбран, щеше да наведе глава над него и после щеше да му позволи да направи същото.
Беше четири часа сутринта, но около хотела все още беше оживено. Пристигаха и заминаваха коли. Подпийнали мъже и жени напускаха хотела — едни брояха печалбите си, други оплакваха загубите си.
Тя пооправи дънките си. Успя някак да вдигне ципа им, но копчето беше безвъзвратно скъсано. Пусна тениската си върху тях и се промъкна през входа. Бързо мина покрай казиното в единия край на фоайето и се шмугна покрай стената с намерението незабелязано да се добере до задния асансьор.
— Лъки?
Тя се направи, че не е чула.
— Лъки! — гласът прозвуча по-близо, една ръка я хвана за рамото.
Тя се обърна с широко отворени, невинни очи.
Беше Марко!
— Ох! — въздъхна с облекчение тя. — Добре, че си ти!
Той гледаше към нея безкрайно учуден.