— Ти какво правиш тук?
— Ами… не можах да заспя. Излязох да се поразходя.
— Къде?
От нея лъхаше на прокиснало вино и застоял цигарен дим. Тя сви неопределено рамене.
— Наоколо.
— Знае ли Джино, че си излязла навън?
— Той спи — смело каза тя с надеждата, че е налучкала истината. — Не исках да го безпокоя.
— Ей, момиченце, ако той разбере, че си излизала…
Интонацията, с която изговори това „момиченце“ я накара да потръпне.
— Гладна съм — изтърси неочаквано тя. — Мога ли отнякъде да си взема сандвич?
— Ще поръчам да ти донесат горе.
Тя дръзко го изгледа.
— Аз нямам намерение да се качвам горе.
Той се почеса по брадичката. Замисли се какво да направи. Ако Джино се събудеше и откриеше, че я няма, щеше да подскочи до тавана. Къде беше скитосвала в крайна сметка? Изглеждаше така, сякаш се е била с някого.
— Добре. Ще ти направим сандвич. Ела с мен — отведе я в малкия коктейл-бар, настани я в едно сепаре, поръча на една сервитьорка сандвич и каза на Лъки, че ще се върне след малко.
После направи каквото трябва. Обади се на Джино по телефона.
Джино сънено избоботи:
— Кучи сине! И знаеш ли, по дяволите, къде е била?
— Не знам — спокойно каза Марко. — Ще се опитам да разбера, после ще я доведа горе.
Лъки го чакаше безметежно в сепарето, дъвчеше сандвича си и отпиваше жадни глътки кока-кола. Марко седна до нея.
— Страхотно е! — преливаше от ентусиазъм. — Ти и аз трябва по-често да си прекарваме така.
Марко се качи с нея до вратата на апартамента.
— Шшт! — прошепна Лъки, тихо се изкикоти, пъхна ключа в ключалката и го превъртя. — Не трябва да събуждаме Големия татко.
Изпита чувство на вина. Беше му неудобно, че е издал хлапето на Джино, но това беше за нейно добро.
— Бих те поканила вътре — продължи да се кикоти Лъки, докато отваряше предпазливо вратата, — но на него няма да му хареса. Е, ти би могъл да ме поканиш в твоята стая…
Беше правила много подобни опити. Беше му се пускала толкова пъти. Джино щеше да припадне, ако разбереше.
— Лека нощ, Лъки — бързо каза той и леко я побутна вътре.
— Хей, няма ли да получа целувка? — преди да успее да отстъпи, тя обви с ръце врата му и притисни устните си в неговите.
Той я отблъсна и забърза към асансьора.
Изведнъж Лъки чу гласа на Джино зад гърба си.
— Влизай, Лъки, трябва малко да си поговорим.
Застанаха един срещу друг. Баща и дъщеря. Само двамата. Сами.
Очите на Джино внимателно я огледаха. Не пропуснаха нищо — изцапаните дънки с наполовина вдигнат цип, раздърпаната тениска, разрошената коса.
— Къде беше? Някъде навън да се натискаш с някого?
Тя се изчерви.
— Какво?
— Ти за вчерашен ли ме мислиш, хлапачке? Мислиш си, че не разбирам какво става, защото съм стар, така ли?
— Съжалявам… — започна тя.
— Ни ми ги разправяй тия шибани съжаления! — избухна той. — Аз съм този, който трябва да съжалява. Кого си тръгнала да правиш на глупак, а?
Тя остана стъписана и от езика му, и от грубото му отношение към нея.
— Просто излязох да се поразходя — смутено обясни тя.
— Разходка, а? От разхождане ли дрехите са ти такива? На ръце ли си се разхождала, та целите са в синини?
— Един мъж ме нападна — призна тя намусено. — Бях на паркинга и той се нахвърли.
— Така ли? Като момчето в Швейцария, а? Просто се озова в стаята ти, съблече си дрехите, съблече и твоите дрехи и легна в леглото с теб. А на другото легло друго момче правеше същото с приятелката ти, а? Как нито една от двете не извика за помощ, а? Отговори ми, де!
Тя беше забила очи в пода.
— А Франция? — не млъкваше Джино. — В оная вила с твоята шибана приятелка. Колко мъже ви прекараха там, а? Колко, хлапачке? Или двете с твоята приятелка си деляхте оня сводник, който живееше там с вас, а?
— Не! — не се стърпя Лъки. — Не беше така.
— Няма да те слушам да ми дрънкаш врели-некипели, чу ли? — беше ядосан, не, беше извън себе си от ярост. Очите му смъртоносно чернееха, ръцете му трепереха от възмущение. — Дълго време мислих какво да направя с теб и вече реших как да постъпя. Трябва на колене да ми благодариш!
— Какво? — плахо прошепна тя. Каквото и да беше решил, тя щеше да избяга.
— Явно задникът ти е припарил и не можеш да задържиш гащите си върху него… иска ти се да се чукаш наляво и надясно…
Тя уплашено се сви.
— Е, ти си ми дъщеря, дъщерята на Джино Сантейнджело. Няма да допусна повече да си развяваш задника.
— Не се чукам… наляво и надясно — едва произнесе думата тя. — Не го правя. Честно, татко.
Той не й обърна никакво внимание.
— Ще те омъжа, хлапачке. Намерил съм ти съпруг и ще те омъжа. И всяко едно шибано чукане ще бъде в брачното ти легло. Никъде другаде — неочаквано закрещя като обезумял: — Ясно ли ти е? Ясно ли ти е?!