И той се обади.
Звънецът на входната врата иззвъня. Тя подскочи, но се овладя — искаше да изглежда спокойна, както винаги. Седна и разтвори някакво списание.
Прислужницата отвори вратата и след минута Стивън влезе в стаята. Висок и красив. Облечен изискано, с вкус. Тя знаеше, че той притежава всичко необходимо, за да преуспее в живота. Притежава това, което тя никога не бе имала. Можеше да отиде където пожелае, да прави всичко, което поиска. А сега, когато Зизи вече я нямаше…
Той се спусна към нея и от устата му се отрони само една дума:
— Мамо!
Кери стана и го прегърна. Силно. От душа и сърце. Не му каза нищо.
— Обичам те, упорита жено! — каза той. — Колко време ми трябваше обаче, за да разбера, че винаги си права!
Лъки, 1970
— Мога ли да ви предложа нещо, госпожо Ричмънд?
Да, един развод!
— Да? — Лъки заслони с длан очите си и вдигна поглед към симпатичното момче от персонала на басейна. Тъмните й очи лениво и внимателно огледаха всеки сантиметър от тялото му. Беше нисък, набит, с мускулести бедра, видимо издут в чатала, с гъсто окосмени гърди. — Една пиня колада? — мързеливо пожела тя.
— Да, мадам — той бързо се отдалечи да изпълни поръчката.
Тя се надигна от скарата, на която се печеше на слънце и огледа обстановката около басейна на хотел „Принцеса Сейнт“ на Бахамските острови. Нищо не беше променено за четирите години, през които тя и Крейвън пристигаха тук. Гъмжило от туристи, които си пържеха задниците под палещите лъчи. Дебели чернокожи „Бахама Мама“, които разнасяха с високо вдигнати ръце табли с напитки. Сърдити и нацупени музиканти, които изпълняваха аранжирани стари хитове на Бийтълс.
Видя Крейвън, който идваше към нея. Нейният съпруг. Четири години съвместен живот, а все още й се повръщаше от вида му. Не че го мразеше. Не си хабеше чак толкова чувствата. Но той постоянно я дразнеше. Скучен. Безмозъчен. Безличен. Пълна скръб.
Крейвън Ричмънд. Нейният съпруг. Какъв майтап! Беше издокарал кльощавото си тяло с шарена риза, бели бермуди и маратонки, над които се виждаха оранжеви чорапи. Върху носа и около устата се беше наклепал с дебел слой крем против изгаряне.
Тя легна бързо върху скарата и затвори очи. Нямаше сили да разговаря с него.
Спомни си първия път, когато бяха пристигнали на Бахамите. За да прекарат тук своя меден месец. Меден месец ли? Ега ти майтапът! Големият татко си мислеше, че тя е някаква неспасяема нимфоманка. Ожени я, за да си седне на задника. Да защити великото име Сантейнджело. Дори не подозираше, че още е девствена. Не беше съгрешила. Разбира се, беше се кефила с всичко останало, но когато опреше до истинско чукане…
Крейвън също не го беше правил. Беше на двайсет и една, когато се ожениха. И къде-къде по-девствен от нея самата.
След сватбата в Лас Вегас, която едва издържа без да припадне, двамата се озоваха в самолета за Бахамите. Двама непознати…
Седмица преди това тя беше навършила шестнайсет години. Каква седмица само! Когато Джино й каза, че е уредил всичко, той беше направил точно това. Изглежда единствената, която не знаеше за предстоящата сватба, беше тя. Крейвън беше очарован. Бети Ричмънд беше сдържано нежна и внимателна. Питър Ричмънд — човечен.
За да уважат сватбата, от рода на Ричмъндови се изсипаха два самолета гости. Тържеството беше помпозно, безвкусно и отразено до най-малката подробност в печата. Тази сватба само за един ден безмилостно я превърна от малката Лъки Сейнт, която никой не познаваше, в Лъки Сантейнджело, прекрасната дъщеря на Джино, бъдещата съпруга на Крейвън Ричмънд, син на сенатора Ричмънд. Дори Дарио беше освободен от училище за събитието. Лъки едва го позна. От момченцето, което помнеше, брат й се беше превърнал в младеж с дълга руса коса и потайни сини очи.
— Обзалагам се, че си убиец на момичетата! — пошегува се тя.
— Какви момичета? — безучастно попита той. — Училището ми е за момчета.
— Е, в колежа тогава. Там ще ги избройкаш всичките.
И двамата усетиха, че близостта помежду им беше изчезнала.
Марко беше на сватбата. Шибаният Марко! Предателят! — така го наричаше, когато мислеше за него, и много старателно не го забелязваше.
Когато пристигнаха в Насау, на летището ги посрещнаха с оркестър, после с открит „Кадилак“ ги откараха до Райския остров, където управителят на „Принцеса Сейнт“ ги приветства пред входа на хотела. Беше копие на Марко — мургав, замислен, страховит. Лъки хладно го поздрави. Крейвън поне беше по-сърдечен.
Красотата на Райския остров успя да поразчупи малко апатията й. Наистина нямаше по-подходящо име за парчето равнинна земя, върху което се издигаха няколко великолепни луксозни хотела. От прозорците на вилата, предоставена на тяхно разположение, се виждаха километри бял пясък, кристално чиста тюркоазено синя вода и тропическа зеленина — палми и папрати. Тя нямаше търпение да се преоблече в бански костюм и да се излегне на плажа. Крейвън се втурна подир нея в карирани бермуди. Лъки направо се ужаси от хърбавото му бяло тяло. Виждаше го разсъблечен за първи път. Краката и ръцете му бяха силно почернели от слънцето, което още повече подчертаваше бялата му кожа.