Защо се беше съгласила на този абсурден брак? За да направи Джино щастлив? Или защото просто нямаше избор? Да си навлече такава беля на главата — омъжена на шестнайсет години и то за мъж, когото дори не познаваше, да не говорим за любовта.
Духаше доста осезаем ветрец, но кожата на Лъки беше естествено мургава, освен това вече имаше тен от Южна Франция и не се страхуваше от слънчево изгаряне. Постъпи почтено обаче — няколко пъти предупреди Крейвън да внимава, когато видя, че лицето и тялото му започват да розовеят.
— Добре съм — повтаряше всеки път той. — Никога не съм изгарял в живота си.
Да, но винаги имаше първи път. През нощта Крейвън не можа да си намери място, стенеше сърцераздирателно, а тя го мажеше с различни кремове и помади против изгарянето.
— Тук слънцето е много силно, мадам — каза й широко усмихнато чернокосото момче от магазинчето в хотела. — Който веднъж изгори, никога не го забравя!
Беше точно така. Цели пет дни Крейвън си стоя в стаята. Естествено нямаше физическата възможност да предприеме каквото и да било.
Лъки чакаше търпеливо. Беше омъжена. Искаше да се люби с мъжа си. А ако здраво стиснеше очи, можеше и да си представи, че Крейвън е Марко. Все пак й се полагаше някаква компенсация, че се е омъжила.
На шестия ден от медения им месец стана очевидно, че ако тя не предприеме нещо, изобщо никой нямаше да го направи. Състоянието на Крейвън се беше подобрило. Кожата му се лющеше на парцали, но нямаше рани и можеше да излиза навън — внимателно, разбира се.
Вместо да облече горнището на пижамата си, Лъки се съблече в банята. Не изпитваше никакво смущение, когато влезе гола в спалнята и тръгна с лека и предизвикателна походка към слисания Крейвън, чиято пишка веднага щръкна през цепката на долнището му. Беше истински войник на пост.
— Здрасти, сладък — сластно изрече Лъки, старателно имитирайки Мей Уест, — искаш ли да опиташ малко от сладката ми?
Ерекцията му мигновено спадна. Отне и час и половина, за да го възбуди отново. Тогава обаче и двамата бяха толкова изтощени, че не направиха нищо съществено.
Изминаха още три дни, преди бракът им да бъде консумиран. След като всичко свърши, Лъки се сви на топка в леглото и горчиво се разрида. Преживя най-голямото разочарование в живота си. Това ли беше да го направиш „съвсем“? Да се качат върху теб, да се друснат няколко пъти, да се претърколят и моментално да заспят!
Крейвън определено мислеше, че е това. Беше толкова доволен от себе си. Дори горд. Изработи си многозначителен похотлив поглед, който я вбесяваше. И изяви желание да я чука по веднъж всяка вечер и то преди да си измие зъбите — в продължение точно на три минути. Тя не успя да възбуди никакъв интерес у него с нейното „почти“. Не искаше дори да опитат. Да смуче зърната й, да я гали между краката и да си пъха пениса в устата й, а после и той в нея — това беше нещо немислимо. Крейвън знаеше какво трябва да прави един мъж и нямаше да позволи „перверзии“, както наричаше тези ласки той. Дори не му пукаше дали тя е задоволена. Пък и кой можеше да стигне до оргазъм в компанията на хронометър с точност до три минути и увиснала пишка?
Четири години. Напълно пропиляно време.
— Пиня коладата ви, мадам.
Лъки отвори очи и седна. Крейвън вече стоеше до нея и я поздрави:
— Добро утро. Как си днес?
Тя взе питието от момчето, хвърли още един поглед към издутината в чатала му, усмихна се и подписа чека с широк замах.
После се обърна и погледна съпруга си. Вече не беше на шестнайсет. Изобщо не беше онова миловидно момиченце. Беше двайсетгодишна и в ума й се въртеше постоянно една думичка — развод.
— А, пак си се намазал!
Просто не можеше да го търпи. Крейвън знаеше, че нацапотеното му с помада лице я подлудяваше!
— Не спах добре — изхленчи той. — През цялата нощ в стаята бръмча комар. Не го ли чу?
Крейвън винаги се оплакваше от нещо. Вечно хленчеше като изкуфял старец.
— Изобщо не съм го чула! — натърти тя и побърза невинно да попита: — И какво стана с малкото бодилче?
— Жило се казва, скъпа. Жило — побърза да я осведоми той.