— Защото аз ти нареждам, ето защо. И си дръж езика. Дамите не говорят като теб.
Тя сложи ръце на кръста си и го изгледа арогантно.
— Не съм никаква дама — в гласа й имаше нещо повече от подигравка. — Аз съм Сантейнджело. И съм същата като теб — и ти не си никакъв джентълмен.
Черните очи на Джино я пронизаха. Исусе Боже!, помисли си той. Каква фурия съм отгледал! Дадох й всичко, което може да се купи с пари. Какво още иска?
— Защо просто не млъкнеш и не си седнеш на задника — уморено каза той.
Той изобщо не искаше да я чуе! Тя вече наистина избухна:
— О, разбира се! Накарай я да млъкне. Тя е просто жена, какво значение има тя? Затвори й устата. Ожени я за някого и толкова! На кого му пука дали е щастлива, или не? — пое дълбоко дъх и изсъска: — Ти си един шибан тиранин, който си мисли, че жените стават само за ебане и готвене. Дръж ги в спалнята и в кухнята, където им е мястото! Така ли правеше и с мама, преди да я убият? Заключваше ли…
Зашлеви я силно през лицето — рязък, болезнен удар, от който думите й секнаха.
Коста скочи.
— Джино!
Дарио не помръдна. Местеше притеснен очи от единия към другия.
Лъки отчаяно се мъчеше да не ревне с глас. Изгарящи сълзи се стичаха по лицето й.
— Мразя те — изсъска тя. — Мразя те и в червата. И никога не искам да те виждам повече.
— Лъки… — започна Джино.
Но тя като хала избяга от стаята. Дочу думите му, които долетяха зад гърба й.
— Дечурлига! Да се чудиш какво да ги правиш. Стремиш се… уж го правиш за тяхно добро… Жена в бизнеса… трябва да си се побъркал… Чувствителна… Исусе Боже, всички са толкова чувствителни…
Тя изобщо не беше чувствителна. Беше гневна. Яростно, студено гневна.
Защо избяга? Защо не остана да се защити? Защо не му разказа как живее? Защо не го убеди да й даде шанс?
Не искам да съм омъжена, татко. Не искам да се размотавам около Крейвън Ричмънд и да съблюдавам поведението на прилежна съпруга. Той дори не може да чука, както трябва. Не може да прави нищо, съвсем нищо както трябва.
Ти ме омъжи за него. Аз се съгласих, за да ти доставя удоволствие. Бях твърде млада, за да разбирам, че твоята дума не е закон. Сега искам да сложа край на всичко това. Искам да съм като теб.
И ще бъда.
О, само почакай! Ще бъда.
Никой няма да ме спре. Аз ти го казвам!
Да, твоя дъщеря съм. Нали винаги си казвал, че Сантейнджело винаги държат на думата си!
Ще видиш.
Не само ти. Всички!
Стивън, 1971
След срещата с Кери Стивън се зае още по-упорито с работа. Беше му много трудно да не изпълни желанието й да започне частна практика. Чувстваше се задължен, особено след брака си със Зизи. И така, най-вече за да достави удоволствие на Кери, той постъпи на работа във фирмата на Джери като съдружник. Издържа шест месеца. След това кротко се разбраха с Джери, останаха си приятели, и той се върна към обществената практика.
— Знам какво искаш за мен, мамо — каза той на разочарованата Кери — и, повярвай ми, аз също го искам. Но, разбираш ли, необходимо ми е да знам, че върша нещо полезно. А да защитавам интересите на богати дами срещу още по-богати корпорации не е моята представа за това.
Кери се опитваше да го разбере. Не й беше никак лесно да гледа как Джери става все по-богат и по-известен, докато Стивън се блъскаше къртовски с работата, която наричаше полезна.
Наскоро отново беше започнал да излиза с момичета.
— Дулото ти ще хване ръжда, ако не го смазваш — беше го посъветвал Джери. Неговият най-добър приятел, който беше изчукал жена му… Не, по-добре да не си спомня за това…
Малко неохотно и колебливо той отново започна да мисли за секс. Отначало само понякога, после все по-настойчиво. Първото момиче, с което легна след развода, беше студентка по право с великолепна коса — гъста, къдрава, стегната в десетки прелестни плитчици. Първото момиче след Зизи. Мислеше си, че ще му е трудно след цяла година въздържание. Не беше. Нито трудно, нито нещо особено. Все едно да си топнеш палеца на крака в хладка вода, след като месеци наред не си го мил. Но му хареса. Можеше обаче да живее и без него.
След това момичетата влизаха в ежедневието му и излизаха оттам свободно, без ангажименти. Нямаше да допусне втори път никоя жена да го води за оная му работа. Никога.
Работеше упорито. Спеше с жени, когато му се приискаше. Виждаше се често с Кери, за да навакса пропуснатото. Винаги изглеждаше очарователна и самоуверена, но Стивън изпитваше съмнения, че тя е наистина щастлива. Опитваше се да разговаря с нея по този въпрос, но тя моментално сякаш се отдръпваше зад стена, когато разговорът опираше до нейния живот.