Точно тогава му възложиха делото Бърт Шугър и кариерата на Стивън рязко се промени.
Бърт Шугър беше незначителен криминален престъпник, мошеник на дребно. Арестуван по обвинение за брутално изнасилване на петнайсетгодишно момиче и откаран в предварителния арест. Полицаят, който го бе задържал, му каза:
— Ще си го получиш и ще ти дойде нанагорно, гадняр скапан. Когато ти пръснат от ебане шибания задник в дранголника, можеш да се обзаложиш, че никога повече няма да помислиш да направиш подобно нещо.
— Аз съм невинен, господин Баркли — заяви Бърт Шугър на Стивън по време на първата им среща. — Цялата работа беше скалъпена.
Стивън гледаше жалкия, хленчещ Бърт, от чиито очи капеха сълзи. Беше готов да му повярва. Тоя мухльо нямаше сила да се изпикае, камо ли да изнасили някого.
Защитата на Стивън беше блестяща. И го отърва, въпреки доказателствата, които представи обвинението — достатъчни, за да тикнат Бърт в пандиза и да изгние там.
Стивън беше убеден, че Бърт Шугър е невинен. След кръстосания разпит, на който подложи свидетелите, показанията им вече не звучаха така убедително. В заключителната си реч говори вълнуващо за нещастния, изпълнен с лишения живот, който е водил Бърт… И убеди съдебните заседатели да му дадат шанс.
Съдебният процес приключи. Бърт Шугър излезе от залата свободен човек.
Майката на изнасиленото момиче, кипяща от възмущение чернокожа жена, заговори Стивън отвън, пред съдебната зала. Очите й горяха. Тя склещи ръката на Стивън и гласът й се изви над всички:
— Братко! Нека Бог да ти прости греха, който извърши днес.
Той се опита да отскубне ръката си, но тя стискаше здраво, сякаш пръстите й бяха от стомана.
— Ти сгреши — продължи да вие тя. — Пусна белия дявол на свобода. Ще си платиш… Всички ние ще трябва да плащаме…
Успя да се освободи от менгемето на пръстите й. Отдалечи се, без да се оглежда наоколо. Беше съвсем естествено, че роптае и не иска да приеме, че Бърт Шугар не е човекът, нападнал и изнасилил дъщеря й. Просто търсеше изкупителна жертва. А Бърт беше най-подходящ. Живееше близо до тях, не работеше и затова си стоеше у дома по цял ден. Бяха го видели близо до техния апартамент по време, съвпадащо с престъплението. Налице бяха всички косвени улики. Момичето обаче дори не разпозна своя нападател. Насилникът беше успял да проникне в апартамента през прозореца, да се промъкне крадешком и да се нахвърли върху нея, докато спяла в леглото си. Беше завързал очите й, ръцете и краката й също, и я беше изнасилил няколко пъти.
Стивън беше доволен, че е защитил Бърт Шугър. Който и друг адвокат да го беше защитавал, дребния злощастен човечец нямаше да има никакъв шанс.
Само след двайсет и четири часа обаче триумфът му се превърна в ужас — след освобождаването му Бърт Шугър беше отишъл право в съседния бар. Напил се и започнал да се перчи, че е „изчукал както трябва едно малко черно путенце“ и че „тъпият негърски адвокат го спасил от затвора“.
Пиян като свиня, Бърт напуснал бара към единайсет часа. Оттам отишъл в апартамента на своята жертва, ударил майката по главата с парче водопроводна тръба и тя изпаднала в безсъзнание. Безпрепятствено влязъл в жилището и връхлетял върху вцепененото от ужас момиче. Разкъсал нощницата му и се опитал отново да го изнасили. Само че този път не успял — бил толкова пиян, че не му станало.
Полицията пристигнала навреме, за да го пипне на местопрестъплението и да отърве момичето. Но не можа да спаси майката. Жената почина от мозъчен кръвоизлив на път за болницата.
Стивън беше съсипан. Това беше негова грешка, негова погрешна преценка. Той се чувстваше виновен за смъртта на тази жена. Беше съучастник в убийството й!
Никой и нищо не бяха в състояние да го убедят в противното и да го успокоят. Накрая Кери успя да го накара да си вземе отпуск. Приятел на Елиът имаше вила в Монток. Уредиха Стивън да остане там колкото пожелае. Кери искаше да отиде с него.
Стивън настоя тя да не идва.
— Моля те, мамо, просто искам да съм сам, да премисля всичко отново.
Обичаше уединението. Вятърът, дъждът, дългите разходки по пустия зимен плаж му се отразиха добре.
Мислеше много за своя живот, за това, което беше постигнал, което се надяваше, че е постигнал.
Мислеше за отношенията си с хората. Кери. Неговата майка. Коя всъщност беше тя? Обичаше я, но в действителност не я познаваше. Някъде дълбоко от паметта му се рееха смътни спомени. Жени. Много жени, които пееха „Честит рожден ден“. Кога и къде се беше случило това? Беше попитал Кери. Тя само сви рамене. Беше направила същото, когато я бе попитал и за някакъв мъж — неясна висока и мършава фигура — на име Лерой. Името го пронизваше с усещането за опасност. Кери му отговори, че не е чувала такова име в живота си.