— Естествено, знам, знам — побърза да каже той след дълбока въздишка.
По специален куриер Коста му беше съобщил, че е събрал екип от експерти в областта на данъчната юрисдикция, които внимателно изследват цялата ситуация. Те вече бяха дали някои препоръки в каква посока да се действа. Но благоприятно решение на въпроса не можеше да се постигне, ако се бърза. Проблемите, свързани с Джино Сантейнджело бяха деликатни. Беше толкова известен, че и най-малкото нещо, свързано с името му, бързо ставаше достояние на обществеността. А неприятностите с данъчните служби изискваха толкова категорично и подкрепено от законова гледна точка разрешение, че да може да издържи разследване от най-високо равнище.
— Слушай, Коста — добави Джино, — дръж Лъки под око. Не искам да скитосва из Ню Йорк като отвързана.
— С нея съм през цялото време — увери го Коста.
Каза му истината. Изглежда, Лъки се чувстваше достатъчно щастлива, че са заедно. А той беше доволен, че я е запознал с Барбара и Алдо, че прекарва почивните дни при Енцо. До един бяха верни приятели на Джино, щяха да се грижат за дъщеря му.
— Ще ти се обадя пак, скоро — топло каза той. — Бъди внимателен.
Джино сухо се засмя.
— Даа, ще внимавам да не прекалявам с пушената риба и ябълковия щрудел! Господи, не искам да ти казвам как се отразява тази храна на язвата ми! Върни ме у дома, Коста! Тукашният живот не е здравословен за човек като мен. Направи го! По-скоро.
Дарио трябваше да пристигне в Ню Йорк след завършване на семестъра. По всичко личеше, че Лъки не очаква пристигането му с радостно нетърпение. Тя непрекъснато обработваше Коста по този въпрос.
— Той не иска да дойде… Глупаво е Джино да го насилва… Разбираш ли, той няма желание да се занимава с това… Още не е достатъчно зрял за възрастта си, няма никакъв опит…
Ден след ден. Щом й се отдадеше възможност. И Коста беше напълно обработен, преди Дарио да пристигне. Защо Джино насилваше момчето да прави неща, които то не иска?
Лъки, която досега живееше в големия апартамент на Джино, се премести.
— Защо? — попита Коста. — Има достатъчно място и за двамата.
— Джино иска апартамента да е за Дарио. А аз искам да имам собствено жилище.
Намери си малък хубав апартамент в квартала между Шейсет и първа и парка и се нанесе там, преди брат й да пристигне.
За да оцелееш в бизнеса, трябва да си твърд, упорит, всеотдаен. Да си готов да взимаш мигновени решения. Лъки притежаваше в излишък всичките тези качества. Дарио — нито едно. Веднага след пристигането и настаняването му Коста му предостави малък офис и му възложи няколко незначителни, ежедневни дейности, с които да се занимава. Дарио не прояви никакъв интерес. Изслуша безучастно Коста, когато той го смъмри.
Коста беше объркан. Първо, как да научи Дарио на нещо, когато той не искаше да учи. И второ, защо тогава да го учи изобщо? Накрая, съвсем обезсърчен, Коста му предложи:
— Защо първо не си починеш. Обиколи и опознай града. Скоро ще се съберем всички заедно. А дотогава не се притеснявай за нищо.
Дарио направи точно така.
Ерик остана в Сан Франциско, недоволен и нещастен от заминаването на Дарио.
— Веднага щом стане възможно, ще ти се обадя да дойдеш! — беше му обещал Дарио.
Но сега, в Ню Йорк, той за първи път усети вкуса на свободата. Почувства радостта от свободата. А Ню Йорк беше чудесен. Ню Йорк кипеше от страсти.
Дарио забрави да повика Ерик.
Седмици и месеци Лъки усвояваше бизнеса, попиваше всяка частица познание. Умът й бързо се приспособи към тънкостите в бизнеса. Коста остана впечатлен. Тя му задаваше интелигентни въпроси и с прецизна точност откриваше несъответствия и противоречия в договори и юридически документи, което го изумяваше. Пипето й сечеше с бързина и точност, подходящи за бизнес. Също като Джино. Притежаваше всяко едно от качествата и преимуществата на баща си. И когато каза на Коста, че има желание да се заеме с някои проблеми, които бяха възникнали, той не можа да й откаже.
Джино беше създал синдикат от инвеститори за финансирането на „Маджириано“. Строителството на хотела току-що беше започнало и седмичната ведомост за заплатите възлизаше на огромна сума. След като Джино замина за чужбина, част от финансирането беше секнало.
— Исусе Боже! — избухна Лъки. — Нямаме ли договори с тези хора?
Коста поклати глава.
— Не, никакви договори… Всичко се уреждаше въз основа на споразумение. Едно ръкостискане, сигурно като подпис под договор.
— На честна дума, така ли? Дали ли са честна дума на Джино?