Той весело и непринудено се разсмя.
— Не си се променила. Същата. Предишната. Обичаната Лъки!
— Да, същата съм. Макар че съвсем не съм изгладена по ръбовете… скоро ще разбереш.
— Ще го имам предвид.
Погледите им за секунда се сблъскаха. Никога не беше срещала мъж, когото да не може да вкара в леглото си. Е, ако поиска. Искаше ли го още?
Да, по дяволите. Да! Да!
Хелена, съпругата на Марко беше шоугърла. Метър и осемдесет висока, добре сложена. С огненочервена коса. И без съмнение с огненочервена катеричка, гневно си мислеше Лъки. Беше много красива. За нещастие.
Тримата се срещнаха за аперитива във фоайето на хотела. В дъното малък инструментален състав изпълняваше латиноамериканска музика, а сервитьорки в оскъдни роклички сервираха фантастични коктейли. Лъки сериозно обяви, че заведението се нуждае от промяна. Беше старомодно и овехтяло. Съжали, че не си беше намерила придружител. Марко се отнасяше към нея като към хлапето на Джино.
Съпругата сврака имаше големи бомби, които намирисваха на многократно поддържане със силикон. Лъки прецени, че трябва да е в края на двайсетте. Намрази я от пръв поглед. Естествено, несправедливо, защото Хелена беше мила, естествена и красива. Тя заговори Лъки като стара приятелка.
— Много неприятно, че не беше тук за сватбата. Беше толкова старомодна.
Старомодна сватба, мили Боже! Та имаше ли такива?
— Защо? — малко лениво попита Лъки. — Да нямахте феи за шаферки и гъби за столчета?
Хелена се разсмя. На Лъки й прозвуча като цвилене на кобила, силиконът се затресе, а червената й грива се метна.
— Кажи ми — прошепна тя и се наведе към нея съзаклятнически, — дали космите ти и долу са с такъв ужасен цвят като косата ти?
— Ами същите са… — започна Хелена, после в гласа й се прокрадна колебание, но продължи: — Боядисвах ги веднъж, но така ме заболя… — замълча, защото изведнъж усети нещо гнило, не беше сигурна дали Лъки е сериозна, или не.
Идиотка! Марко се беше оженил за красива празноглава идиотка! Какво разочарование да констатираш, че мъжът, когото винаги си желала, е проявил отвратителен вкус. Какво ли пък знаеше тя за неговия вкус? Навярно той си мислеше, че тая въздухарка е най-доброто нещо след ония пухкави занимавки, които се продават в специалните магазини…
— И как се запознахте двамата? — попита Лъки. Можеше да изслуша отегчителната история от игла до конец.
До този момент Марко не им обръщаше внимание, гледаше упорито в мрака навън, но изведнъж се обърна към тях, когато чу Хелена да казва:
— На погребението на първия ми съпруг. Беше толкова забавно…
Той я накара да млъкне със святкащ поглед.
— Искаш ли още една чаша, мила?
Въпросът му беше неуместен. Хелена стискаше в ръце пълна чаша бананово дайкири. Но тя се усети. Явно не беше вчерашна. Неловко смени темата.
— Много ми харесва тоалетът ти. Тук ли си го купи?
Лъки реши, че вече не я интересува как са се запознали, защо са се запознали и дори кога са се запознали.
Бяха се запознали. Това й беше предостатъчно.
Вечерята беше пълна досада.
Към дванайсет часа те я изпратиха до нейната стая. Тя обаче нямаше търпение да се върне долу и да се пошляе в казиното. Този път, ако налетеше на Марко, нямаше да й купи сандвич, да изтича до Големия татко и после да я конвоира до леглото.
Веднага си набеляза един висок, мургав красавец.
— Мога ли да ви предложа едно питие? — атакува тя.
Той я изгледа — един дълъг, преценяващ поглед. Това, което видя, му хареса.
— Мисля, че тук сервират питиета за гостите, които играят — нещо като екстра на заведението.
Тя се усмихна.
— Тогава ще го изпиете в моята стая.
— Но вие не сте…
— Не съм. Единствената наличност, която ще ви е необходима, е… талант.
Двамата се качиха в асансьора. Разбира се, че не беше нито проститутка, нито пък откачена нимфоманка. Просто й харесваше понякога да легне с мъж, без излишни дрънканици и отегчението на дългата връзка. Откакто беше започнало да тече времето на Земята, мъжете лягаха със случайни избраници. Защо и жените да не можеха? Освен това, тази вечер тя имаше нужда от някого.
Той остана дълго. Имаше талант. А тя имаше око за таланти. Когато си тръгна неохотно, около обяд на следващия ден, трябваше почти да го избута от стаята си. Никога в живота й не се появи мъж, когото тя да пожелае да задържи. Нито една сродна душа.