Закрачи неспокойно из стаята. Мислеше за Марко и се чудеше какво толкова притежава той, за да я привлича толкова силно. Беше се надявала, че снощният жребец ще погребе болката й от брака на Марко. Но не се получи. Беше много добър в леглото и двамата си паснаха, но просто беше разтуха за един път.
При това отиване във Вегас тя не успя да свали Марко. Но когато едно след друго се случиха няколко неща, когато тя започна да действа от позицията на новопридобитата власт, той най-после започна да я забелязва.
Когато се върна в Ню Йорк, каза на Коста:
— „Мираж“ прилича на долнопробна курва на улица за проститутки от най-висока класа. Гастролите на Тайни Мартино два пъти годишно и изнасяните спектакли на изпаднали телевизионни звезди не му придават блясък, нито пък привличат клиенти — спря за момент и си запали цигара. — Изглежда занемарен с олющената боя, с онова гадно фоайе… Просто плаче за обновяване.
Коста размаха ръка, за да пропъди дима, който тя духна към очите му.
— Марко се грижи добре за заведението. Ако трябва да се правят промени, сигурен съм…
Тя остро го прекъсна.
— Марко сега мисли с оная си работа — не може да различи дупка на задник от дупка в земята. Младоженец е, главата му се е замаяла от шунди.
Коста се сепна. Откъде беше научила такива изрази? За мъжете беше нормално да имат такъв език, но тя беше момиче. Не й отиваше.
— „Мираж“ е под контрола на Марко. Той ръководи всичко — и парите, и поддръжката. Джино му вярва безрезервно. Не можем да се намесваме там.
— Хич не ми пука. Аз съм главният акционер. Имам повече права от всеки друг. Аз планирам промени и аз искам да видя с очите си, че тези промени се извършват. Ако на Марко не му харесва, може винаги да напусне.
Коста сериозно я погледна. Дали беше създал чудовище? Ако Джино научеше какво става, как ли щеше да реагира? За щастие, той не знаеше. Мислеше си, че всичко върви като по вода, че Дарио навлиза в бизнеса, че Коста винаги знае как да реагира, ако нещо не е наред. Нямаше никаква представа, че Лъки участва активно във всичко и дърпа юздите. Коста не възнамеряваше да му разкрива какво става всъщност.
През следващия месец Лъки летя няколко пъти до Вегас. Със себе си водеше дизайнери и декоратори — за намислените от нея промени в „Мираж“. Едновременно с това държеше под око строежа на новия хотел.
Марко се обади по телефона на Коста.
— Какви ги върши тя? — поиска обяснения той. — Обръща всичко нагоре с краката. Махни я от пътя ми.
— Не мога — простичко му отговори Коста. — Тя е главният акционер. Може да прави, каквото си иска.
Макар да кипеше от ярост, Марко видя, че тя има право. Когато очите му се отвориха за Лъки и той разбра, че я желае, тя се бе превърнала в студена, делова и дистанцирана жена. Нямаше никакво намерение да го дели със съпругата му.
Най-накрая „Мираж“ се превърна в това, което Лъки желаеше. Хотелът промени облика си. За фоайето бяха наети нови музиканти — млади рок-групи, които бяха нещо съвсем различно от старите уморени певици с рокли без презрамки. Създаваха атмосфера. Живец!
Тя нае услугите на престижна рекламна фирма, която да възвърне доброто име на хотела.
— Искаме да привличаме по-млади хора — каза тя на ядосания Марко, — а заведението прилича на старчески дом.
— Глупости. Младите нямат пари. Хазарт играят предимно старите и богати хора. Казиното ни е първокласно.
— Да, но хотелът пък е на загуба през последните десет години. Виждаш, че нещата се променят. Защо да не извличаме печалби и от двете?
Тя беше права. Постепенно бизнесът се съживи. Коренно променените шоупрограми по време на вечерите, доскоро изнасяни пред полупразни салони, сега привличаха клиенти и рядко се намираха свободни места. Ресторантите отново бяха пълни, фоайето в нов стил се превърна в хит. Хотелът от губещ започна да реализира печалба. Приходите от казиното значително се повишиха.
Доволна, Лъки се насочи в други сфери на бизнес империята на Джино. Тя притежаваше магически усет и похват за това какво трябва да се направи и как да се направи. И също като Джино винаги надушваше правилната посока. Винаги се насочваше право към върха — управителя, директора и всеки друг, назначен от Джино да движи нещата. Отначало те естествено негодуваха срещу намесата й, гледаха я отвисоко. Но когато тя доказа, че има законното право да действа, както поиска, те започнаха да се вслушват в думите й, отстъпваха, съгласяваха се и обикновено намираха, че е права.
През шейсет и осма Джино беше закупил малка козметична компания, за да направи услуга на един приятел. От година на година тя увеличаваше пасивите си и вървеше към фалит. Лъки се зае с нея. Смени името й на „Еднолична фирма за козметични средства и грим“, нае нов мениджърски екип, назначи се за директор и каза на Коста: