— Само гледай как ще преобразя този бизнес.
Той гледаше. Беше сигурен, че тя може да го направи.
Периодично летеше до Вегас да проверява как напредва „Маджириано“. Бавно. Много бавно. Проблеми. Още проблеми. Много проблеми… Но нищо, с което да не може да се справи.
Марко винаги беше някъде наблизо — сърдечно да я поздрави, да я осведоми за това, което ставаше във Вегас.
— Още ли си женен? — задаваше въпроса си с безразличен глас Лъки, въпреки че вътрешно тръпнеше в очакване да й каже, че се е развел.
— Е, да. А ти? Още ли се чукаш на поразия?
— Предложи ми нещо по-добро за разтоварване и ще го опитам — каза провлечено тя с весел глас. Знаеше, че сексуалните й митарства го вбесяват.
Сексуално двамата се привличаха един друг неудържимо. Тя го усещаше. Знаеше, че и той го усеща.
Една нощ той пое инициативата. Хелена беше извън града, гостуваше в ранчото на техни приятели. Двамата вечеряха заедно. Разговаряха за старото време — за Джино, за къщата в Бел Еър, за Дарио… Той я изпрати до нейната стая. На прага стисна ръката й и настойчиво я погледна.
— Ще вляза.
Тя поклати глава.
— Не.
— Защо не? — изненада се той.
— Вече съм на принципа да не се занимавам с женени мъже.
— Мислех, че дори не знаеш имената им, да не говорим за това дали са женени, или не.
Беше толкова близо до нея, че тя усети дъха му. Пожела го както никога досега. Каза нежно:
— Тия изгъзени умозаключения ги лепни някъде, за да се посмеят хората. Лека нощ, Марко. Спи спокойно.
Влезе в стаята си и заключи вратата под носа му, преди да се е предала на изкушението.
Ох, Господи! Това ли е любовта, за която се говори — тази изпепеляваща всеобхватна болка, която дълбае душата. Той сам й предложи възможността да го има, а тя беше отказала. Защо?
Тя копнееше за него, искаше го. Но искаше да го има само по един единствен начин. Завинаги! Така трябваше да бъде.
И това щеше да стане. Тя щеше да направи така, че да стане.
Дарио изобщо не се обади на Ерик. Един ден, след шест месеца, Ерик внезапно се появи в Ню Йорк в една съботна утрин с два куфара и безброй обвинения.
— Бях много зает — нацупено се оправда Дарио и му заяви: — Не можеш да останеш тук.
„Тук“ беше луксозният апартамент на Джино, където Дарио разполагаше с готвач и прислужница.
— Защо не? — попита настойчиво Ерик, който бе пристигнал с решението отново да влезе в живота на Дарио.
— Защото тук не е възможно да живеем заедно. Хората ще разберат… Коста, може би сестра ми…
— Но в Сан Франциско живеехме заедно.
— Там беше различно.
— Защо?
Започнаха да спорят. След десет минути Дарио беше принуден да покани Ерик вътре. Но той нямаше никакво намерение да заживеят отново заедно. Беше открил радостта да разполага със себе си и да ловува сам. Майната му на Ерик, изобщо не му трябваше!
Ерик разгледа разкошния апартамент и вътрешно се поздрави, че е предприел пътуването дотук. Настани се и заяви категорично, че остава.
Самонастаняването на Ерик едновременно разсърди и сериозно разтревожи Дарио. И без това си имаше достатъчно проблеми с Лъки. Само това му трябваше сега — тя да разбере, че е педи.
А тя, тази кучка, контролираше всичко. Докато той се размотаваше и мързелуваше в офиса, тя се обяви за кралица, която властваше над всички, включително и над Коста, който просто се предаде и я остави да поеме бизнеса в свои ръце. Не че той, Дарио, особено искаше да се включи в бизнеса, но направо беснееше, че се отнасят с него като с Господин Никой, докато по-голямата сестричка царуваше.
— Джино искаше аз да навляза в бизнеса, а не Лъки — сърдито каза той един ден на Коста.
— Щом искаш да се учиш, идвай в офиса всяка сутрин точно в осем. И работи до седем, до осем, до девет часа вечерта — скастри го Коста. — Лъки прави точно това.
Но Дарио нямаше никакви намерения да прави точно това. Сутрин обичаше да спи до късно, после да шофира до Вилидж със поршето си, спортен модел, и да се среща с приятели. Всеки ден събираше на вечеря своите обожатели в един малък италиански ресторант. Там за него имаше постоянно резервирана маса и понякога на вечеря се събираха петнайсет-двайсет души. Парите не бяха никакъв проблем — получаваше всичко, което поискаше. Веднага. Джино много ясно го беше инструктирал как да постъпва в подобни случаи.
Да, той имаше много приятели и не възнамеряваше да ги дели с Ерик. Но Ерик от своя страна го желаеше единствено за себе си. Влязъл веднъж в играта, той трябваше да остане.