— Не можеш!
— Няма къде да отида — проплака Ерик. — Правя всичко това само за да бъда с теб.
И той се опита да докосне Дарио. Тогава всичко свърши. Дарио го удари със сила, за която не беше предполагал, че притежава.
Ерик изстена от болка и удоволствие.
— Не знаех, че… харесваш… насилието… Ох, Дарио, ще бъдем безкрайно щастливи заедно.
С течение на времето Лъки работеше все по-всеотдайно. И се отдаваше на забавления все по-всеотдайно. Превърна се в решителна, настойчива, покоряваща хората, които работеха за нея, бизнес дама. Но заедно с това извличаше от тях максималното, на което бяха способни.
Козметичната компания, която беше изправена пред фалит, под нейно ръководство тръгна много добре. Използваше най-различни методи, за да намира средствата, които й бяха необходими — подкупваше едни, заплашваше други. Знаеше, че продукцията на нейната компания е нова за пазара, затова съвсем не се притесняваше, че се налага чрез убеждаване да накара другите да разберат това. Името Сантейнджело обикновено отваряше като с вълшебна пръчка всички врати.
Непрекъснато летеше до Вегас, нищо че Марко и хубавата Хелена все още бяха съпрузи и имаха стабилен брак. Тя го желаеше и нищо не можеше да я спре. Можеше да го има, но искаше да го притежава изцяло. Това беше условието и то трябваше да бъде изпълнено.
Много рядко мислеше за Джино, макар че сега тя беше поела империята му в ръцете си. Строеше неговия хотел, претворяваше неговата мечта. Въпреки това двамата изобщо не бяха разговаряли, дори не си бяха писали.
Жена не можела да върти бизнеса, а? Била твърде емоционална, така ли? О, тя щеше да му покаже!
Когато Джино замина, той не й предложи нищо. С помощта на Коста тя обаче действаше и решаваше всичко. В крайна сметка, по закон тя притежаваше бизнеса. Тя и Дарио. Щом се сети за брат си, Лъки се намръщи. Момчето си оставаше все така притеснително и напрегнато. Почуди се дали някога ще си стъпи на краката. Горкият Дарио, горкият рус красавец. Абсолютно ненужен…
Дарио и Ерик заживяха заедно — един нелек живот, който нито един от двамата беше очаквал. Ню Йорк предлагаше безброй удоволствия, Дарио беше фрашкан с пари, които му даваха възможност да опита всяко едно от тях — изкушения, перверзии, партита, клубове…
Те се осмелиха да навлязат в процъфтяващия подземен свят на хомосексуалната общност. Естествено там не намериха само очарование, романтика и тълпа похотливи обожатели. Общността си имаше своята мръсна страна — физически и психически травми, случаен секс, побоища и садо-мазохистични изненади. Ерик разбра, че е затънал до гуша в тази среда. Повлече и Дарио след себе си.
Скоро самите те станаха организатори на буйни партита в апартамента на Дарио — прибавяха към удоволствието от секса кокаин, марихуана и всичко останало, което пожелаваха гостите им.
Не след дълго до ушите на Коста започнаха да достигат слухове за тези оргии. Отначало той отказваше да повярва. Сподели ги с Лъки, която изобщо не остана изненадана. От доста време подозираше как точно живее Дарио.
— Ще намина да го видя — обеща тя на обезпокоения Коста.
— Двамата ще отидем — настоя той.
Лъки позвъни на брат си и му съобщи, че тя и Коста искат да се видят днес следобед с него, в апартамента.
Дарио затвори телефона. Фактът, че Лъки беше иззела решаващите ръководни функции на бизнес империята Сантейнджело, не го тревожеше. Той беше доволен от предоставената му свобода и достъпа до неограничени фондове. Но сега му се стори, че кучката е разкрила неговата тайна. Тя си имаше шпиони навсякъде.
За себе си Дарио беше твърдо убеден, че Джино никога повече няма да се върне в Америка. Времето минаваше. Не настъпваха никакви промени. Той му пишеше своите синовни писма през няколко месеца и с това се изчерпваше контакта между баща и син. Джино никога не му отговори, но Коста го успокояваше, че писмата му се получават и баща му им се радва. Постепенно Дарио разреди писмата си и след известно време съвсем спря да пише. Животът продължи да си тече мирно и тихо.
— Ерик, трябва да излезеш и да останеш известно време вън! — нареди той на приятеля си. — Ще се видим по-късно.
Пристигаше кралица Сантейнджело. Неговата сестра. Лъки. Дойде сдържана, неотразима, енергична, делова. В бял костюм. И с нея пристигна — естествено — Коста, нейното вярно кученце.
Лъки пристъпи към въпроса, без да се церемони:
— Налага се да промениш живота си, Дарио. Вече са плъзнали слухове в обществото — позволил си да станат достояние неща, които засягат твоя личен живот. Разбираш ли какво искам да кажа?