— Това ще съсипе баща ти, ако разбере. Не можеш ли да отидеш на лекар? Да се лекуваш? — додаде сприхаво Коста.
За какъв се мислеше тоя стар пръдльо? Гаден навлек!
— По дяволите, ще правя това, което искам — избухна той и хвърли яростен поглед към Лъки. — Вие не можете да ми нареждате какво да правя и какво не!
— Правиш основна грешка, братленце — въздъхна Лъки. — Ако не искаш да влезеш в пътя и да промениш начина си на живот, ще се наложи аз да взема мерки това да стане.
— Какво искаш да кажеш?
— Помниш ли всички онези документи, които подписа?
Да, спомняше си, разбира се. От време на време Коста или Лъки го викаха в офиса и му даваха да подписва някакви документи. Никога не ги прочиташе, само надраскваше името си и бързаше да се разкара. Сега Лъки студено и пределно ясно му обясни, че всъщност е подписал прехвърлянето на своя дял от бизнеса на нея.
— От днес те премествам в по-малък апартамент. Аз ще ти отпускам издръжка. Може би това ще те отърве от някои твои „приятели“.
Той й хвърли свиреп поглед.
— Ако го направиш, ще кажа на Джино.
— Направи го. Той ще бъде приятно изненадан да разбере истината за теб.
Дарио пребледня като платно.
— Няма да го направиш!
— Можеш да бъдеш сигурен, че ще го направя. Но мога да запазя тайната ти, братленце, така че не се притеснявай. Докато правиш това, което искам, никога няма да ти се наложи да се тревожиш, че аз ще разкрия истината за теб на Джино. И още нещо — зарежи наркотиците. Стига ти и малко тревица. Ясна ли съм?
Кучка! Разгонена кучка!
Но тя ще му падне в ръцете, той ще се погрижи за това. Нали и той е Сантейнджело в крайна сметка.
Стивън, 1975
След като Стивън започна работа като помощник-областен прокурор, скоро си извоюва име на железен и преуспяващ обвинител. В началото му изглеждаше странно да бъде обвинител, но за няколко седмици осъзна, че трябва да прави точно това — да се изправя срещу различни кучи синове, които продаваха наркотици на деца, които подкупваха полицейски служители, които пребиваха жени, изнасилваха, грабеха, изтезаваха… убиваха. Да изпрати тези хора в затвора — където им беше мястото — беше за него онова професионално удовлетворение, за което винаги беше мечтал.
Скоро стана известен и адвокатите на защитата изпадаха в отчаяние, когато клиентите им извадеха лошия късмет делата им да попаднат в ръцете на Стивън Баркли.
Ченгетата пък бяха доволни, когато случаи, по които бяха работили упорито и напрегнато, отиваха в опитен обвинител като Стивън Баркли. Той беше победител. Никой, престъпил закона, не можеше да се изплъзне от здравата му хватка. Нарушителите си получаваха заслуженото. Стивън олицетворяваше закона.
Беше неподкупен, факт, който успокояваше следствените служби, работили самоотвержено с месеци, за да разрешат някой особено заплетен случай. На фона на господстващата корупция — от кварталния патрулиращ полицай до капитана в полицейското управление — неговата неподкупност се издигаше в добродетел.
Стивън не беше човек, който можеше да бъде купен. Доказа го още в началото на кариерата си, когато една нощ, до сградата, в която живееше, към него се приближиха двама мъже, които го уведомиха, че няма да е зле „да си поговорят малко“.
Нямаше нужда да е гений, за да разбере какво всъщност предстои. Стивън работеше усилено по дело за изнудване. Ако нещата се развиеха и занапред според очакванията му, Луи Легс Лавинчи, мошеник на дребно, щеше да получи най-малко десет-единайсет години ефективна присъда.
— Добре — веднага се съгласи той, докато умът му трескаво преценяваше ситуацията. — Да поговорим. Утре сутринта. В осем. Тук.
Двамата мъже го гледаха сащисани. Бяха наясно, че не се поддава и че може да се наложи „приятелски“ да го убедят.
— Не можем ли да поговорим сега? — попита единият от тях.
Стивън се огледа, придавайки си вид на притеснен.
— Сега не е подходящо, повярвайте ми. Утре. Разбрахме се, нали?
Те останаха неподвижни на местата си и го проследиха с объркани погледи, докато той се прибра във входа на блока, където живееше.
У дома Стивън незабавно телефонира на своя шеф и го уведоми за случилото се.
— Намерението ми е утре да взема със себе си система за подслушване — настоя той. — Ще хванем тия боклуци за предумишлен подкуп на длъжностно лице.
— Хайде, Стивън, ти си адвокат, а не ченге. Може да стане напечено.
— Ти ми осигури устройството, остави останалото на мен. Разбираш ли, искам да го направя.
И го направи. Миниатюрното апаратче, закрепено на гърдите му, документира и предаде всяка дума на двамата мъже, които се опитаха да го подкупят.