— Искаш ли да отидем на кино следващата седмица?
— Аз не съм се променила, Стивън. Продължавам да съблюдавам… принципите си.
— Никой няма да те кара да ги нарушаваш. Какво ще кажеш за сряда?
Преди Ейлийн да успее да му отговори, Сю-Ан влезе при тях с тромавата си походка. Беше вече в седмия месец и доста наедряла.
— Ей, вие двамата, как я карате без мен? — попита весело тя. — Ще се съберете ли, или всичките ми приготовления през деня ще отидат напусто?
Когато чу новината, Стивън беше в съдебната зала. Мълвата обходи присъстващите и макар разпокъсано, стигна до него. Докато разследвал последния си случай, Боби де Уолт яката загазил. Бил нападнат от двама непознати в подземния етаж на един жилищен блок в Харлем. Намушкали го с нож и го пребили от бой. Успял да се измъкне почти в безсъзнание на улицата, но там рухнал. Наложило се да го настанят в реанимацията. Стивън настоя за отлагане на делото и хукна към болницата.
Там завари Сю-Ан. Милото й лице беше подпухнало от плач. Тя се вкопчи в него и прошепна.
— Защо точно моят Боби? Защо, Стивън?
Без да губи време да я успокоява, Стивън потърси лекаря, който беше приел Боби и го беше прегледал.
— Много ли е зле?
— Не съвсем. От прободните рани е загубил много кръв. Има и няколко счупени ребра. Разчитаме на силния му организъм да издържи.
— Правилно, той наистина е много силен.
Вечерта в болницата пристигна и Ейлийн. Беше притеснена, едва си поемаше дъх от бързането.
— Щом чух, тръгнах насам. Как е той?
— Държи се — отговори Стивън.
Боби се държа два дни. След това започна да се възстановява. Наложи се да го шият — цели седемдесет и шест шева — за да съберат отворените рани. Ребрата му бяха наместени и обездвижени в стегната превръзка. Но той се усмихваше.
Седмиците и месеците, които последваха, не бяха лесни за Боби. Той изгаряше от нетърпение да напусне болницата и да се върне на работа.
— По дяволите, човече, искам да се върна на работа — изпусна един ден напрежението той пред Стивън. — Почти ги бях пипнал… Бях на косъм от шибаните мръсници…
— Наистина на косъм — отбеляза Стивън.
Стивън и Ейлийн се срещаха в дома на семейство Де Уолт и прекарваха дълги часове заедно. Тя се оказа силна, волева и издръжлива жена. Незаменима в такава тежка ситуация. Неусетно той свикна да я взема след работа — стига да беше свободен — и двамата отиваха заедно у Сю-Ан и Боби. Наистина му харесваше.
— Ей, вие двамата трябва да се ожените — шегуваше се Боби. — Прекрасна двойка сте, така да знаете.
Мисълта за женитба изобщо не му беше хрумвала. Подхвърлената шега доведе Стивън до решението да запознае Кери и Ейлийн. Изпитваше любопитство как ще я приеме майка му.
Започнал да се възстановява, Боби с бързи крачки тръгна към оздравяване. Сю-Ан роди прекрасно бебе — момиченце. След появата на детето Боби реши, че е дошло време да се върне към работата си. Един ден пристигна в офиса на Стивън. Беше зареден с информация — факти, цифри… И гняв, че е бил толкова близо до разрешаването на най-големия случай в кариерата си на ченге.
— Слушай, Стивън — каза той, — събраното от мен е предостатъчно за започване на следствие по цялата тази шибана, мръсна, воняща операция срещу Бонати. Той е човекът, който дърпа конците, той върти играта. Мисля, че можем да го пипнем.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Стивън. Внезапно усети, че интересът му към казаното от Боби е нараснал. Да пипне легендата Енцо Бонати беше мечта на всеки обвинител.
— Нали знаеш, аз съм момче на улицата и инстинктите ми са такива — обясни Боби, докато крачеше нетърпеливо из офиса на Стивън. — Имам си информатори, имам свои хора, които евентуално ще ми помогнат. Имам свидетели. Познавам мнозина, които биха дали мило и драго да видят как Бонати потъва. Знам, че бях много близо… Ти как мислиш, в чии интереси беше да ми попречат?
— Мислиш, че хората на Бонати са искали да ти запушат устата по този начин?
— Сигурен съм. Те също имат връзки. Големи връзки. Някой им е изпял за мен.
Стивън замислено почука с кокалчетата на пръстите си по бюрото.
— Какво всъщност искаш?
— Трябва да настояваме за специална комисия, която да разследва Бонати. Оглави комисията — стига да искаш да го направиш — и никой няма да ти откаже да членува в нея, стига им твоята репутация.
Стивън знаеше, че това, което казва Боби, е вярно. Досега беше канен два пъти да оглави специални комисии по определени въпроси. Беше отказал. И двата пъти. Просто не го привличаше естеството на следствието. Но Енцо Бонати беше най-долният брутален престъпник, започнал от контрабандист на алкохол в Чикаго през двайсетте години и стигнал до върховете на престъпния свят в Ню Йорк. Основният му бизнес беше проституцията и наркотиците.