— На няколко пъти е бил обвиняем…
— Да — прекъсна го Боби, — и винаги е успявал да се откупи. Или да ликвидира свидетелите… Или нещо друго го е отървавало…
Да окошари Енцо Бонати се бе превърнало в цел на живота на Боби. Той не можеше дори да спи спокойно. И сега слабото му тяло непрекъснато се движеше. Той гневно стовари юмрука си върху бюрото на Стивън.
— Ти можеш да го сгащиш! Знаеш как да го направиш, човече. Захванеш ли се, никога не съм те виждал да губиш. Какво ще кажеш?
— Че ще обмисля сериозно информацията ти. От всички страни. Доволен ли си?
Боби буйно се разсмя.
— Все едно си се съгласил. Огледай отвсякъде живота на тоя кучи син, и няма да си поемеш дъх, докато не го пипнеш. Познавам те.
— Така ли мислиш?
— Залагам едната си топка! А това, както знаеш, е много сериозен залог.
Лъки, 1975
Разноцветни прожектори браздяха нощното небе. Пръскаха се фойерверки, които изписваха буква по буква името „Маджириано“, следвани от светещите фонтани, наредени във възходяща водна каскада. Опашка от лимузини се виеше от пътя по алеята към входа. Хотелът приличаше на огромен мавритански замък. Внушителен. Вълшебен. Необикновен.
Марко, облечен в ново черно копринено сако, сновеше из фоайето и острият му поглед не пропускаше нищо. Тя беше успяла. Хлапачката го беше направила. Бяха й необходими пет дълги години — години на тревоги и напрежение, на подкупи и удари… На заплаха. Но беше минала през всичко и сега откриваше хотел, който нямаше равен на себе си.
Малката Лъки. Вярно, беше дъщерята на Джино, но се оказа и една истинска Сантейнджело. Ако Джино можеше да види отнякъде какво е постигнала, щеше да се гордее с нея.
Разбира се, Марко й беше помагал. Беше я насочвал, беше й осигурявал подкрепа и защита, беше внимавал да не направи погрешна стъпка.
И каква блестяща ученичка се беше оказала тя! Намираше начин да се справя с всичко, да преодолява всичко. По най-правилният, безотказен начин. Сякаш имаше компютър в главата си и той се включваше, пресмяташе, подготвяше сделките и изчисляваше печалбите по-бързо от всеки друг.
Сред навалицата Марко забеляза Скип, върлинестия дългокрак рекламен агент, когото Лъки беше наела. Беше тръгнал към него. Направи се, че не го е забелязал, обърна му гръб и се насочи към рецепцията. Момчето беше като трън в задника. В главата му бъкаше от умни идеи, бе готов по всяко време да ги споделя, стига да си намери слушател. Марко знаеше, че тя вече го е вкарала в леглото си и самата мисъл беше достатъчна да го вбеси. Защо непрекъснато сменяше мъжете като някоя долнопробна курва? Единственото, което й трябваше в живота, беше един истински мъж. Като се замислиш, какви мъже беше познавала тя? Да започнем с Крейвън Ричмънд — едно голямо нищо. И мускулести расови жребци за по една нощ — професионални тенисисти, тъпи актьори. Добри момчета. Шибаняци. Беше ги виждал да се появяват и да изчезват. Ако научеше, Джино направо щеше да припадне. Въпреки всичко обаче, Марко я желаеше… искаше я твърде дълго… Но тази вечер щеше да бъде неговата вечер.
Беше изпратил красивата Хелена, въпреки възраженията й, в Ел Ей. Беше настоял:
— Почини си, поседи до басейна в Бевърли Хилс и се разтоварвай със списание „Сакс“. Заслужаваш го.
— Но, Марко, нали се открива „Маджириано“. Специално си купих нова рокля. Не мога сега да замина…
— Напротив, можеш. В едно трябва да си напълно сигурно — ще бъда толкова зает, че няма да ти обърна никакво внимание.
Чао, Хелена. Временно. Лъки Сантейнджело и аз имаме сметки за уреждане, за които трябва да се погрижим.
Лъки тръпнеше от удоволствие под ледените струи на душа. Днес студената вода беше истински студена. Вчера беше хладка.
— Госпожице Сантейнджело, не се притеснявайте — надпреварваха се да я успокояват. — Всяко начало си има своите проблеми. Но всичко ще бъде наред.
Навсякъде поклони. Реверанси до земята. Ако можеше, щяха да й целуват задника. Толкова им се искаше да й угодят! А на нея това й харесваше. Не, обичаше го!
Спря душа и огледа банята. Откъдето й да я погледнеш — лукс, стил и разкош. Подът беше застлан с бяла кожа от лама, плочките по стените бяха подредени в модернистични пана, останалите аксесоари бяха изработени от алабастър.
Облече хавлиен халат и с танцова стъпка отиде в спалнята. Изчистени форми. Модерни линии. Само леглото беше истински екстравагантно — черно копринено спално бельо и завивка от тигрова кожа.