Тя леко извърна лицето си встрани, за да не види мимолетното недоволство, което премина по него.
— Не се опитвай да ми развалиш вечерта.
— Лъки, чуй ме — внимателно каза Коста, — без твоя баща нищо нямаше да бъде възможно. Трябва веднъж завинаги да престанеш с лошите си чувства към него.
— Защо? — вироглаво го попита тя.
— Защото един ден той ще се върне и ще поеме отново бизнеса. Ти трябва да си готова за този ден — ще трябва да се научиш да го приемаш — и него, и идеите му.
— Никога няма да се върне — подхвърли безгрижно Лъки. — Толкова време мина. Никога няма да го пуснат да се върне.
— Аз ще се погрижа за това. И той ще се върне!
Тя втренчи в него непроницаем, мрачен поглед. В себе си се питаше как да успее да го убеди, че е по-добре Джино да си стои там, където е. Отвори уста да каже нещо, но звънецът на вратата пресече думите й.
Отвън долетя мъжки глас:
— Скип е. Готова ли си да слизаш? Вече пристигнаха куп знаменитости, с които искам да се фотографираш и…
Лъки енергично отвори вратата и студено изгледа рекламния си агент, който не преставаше да говори.
— Казах ти — спокойно го прекъсна тя, — никаква публичност, никакви снимки и интервюта.
— Знам какво си ми казала, но си мислех, че тази вечер, след като е тържествено откриване и…
— Не, Скип. Няма начин! — отново го прекъсна тя и затвори вратата под носа му. Със същата енергия, с която я отвори. Ама че нищожество! И как изобщо беше лягала в леглото с него? Свършваше със същата бързина, с която говореше. Обърна се към Коста и протегна към него и двете си ръце. — Хайде, да отидем и видим дали всичко е готово. Цяла седмица съм сънувала кошмари — че цялата сграда се срутва, а аз седя чисто гола сред руините. Около мен всички крещят: „Глупачке, сега вече вярваш ли ни, че тази работа не е за жена!“
Коста я хвана под ръка и я поведе към вратата.
— Лъки — гласът му беше много сериозен, — само това не могат да те нарекат — глупачка. Повярвай ми!
Докато двамата приближаваха долу към Марко, той внимателно ги проследи с поглед. Лъки сякаш пръскаше около себе си електрически заряди с тая черна рокля, очите й гледаха с дълбока, необуздана синева, гърдите й не съвсем дискретно бяха изложени на показ в деколтето на роклята. И Коста до нея — горд, достолепен мъж, който здраво стискаше ръката й, като че ли Лъки беше негова собственост.
Тръгна с широка крачка да ги пресрещне. Партито беше започнало да набира сила — едно внушително стълпотворение от суперзвезди, продуценти, магнати, известни спортисти, елитни проститутки и мошеници, артисти от развлекателния бизнес.
Марко леко се приведе и целомъдрено целуна Лъки по бузата.
— Изглеждаш… съвсем обикновена — пошегува се той.
Тя широко се ухили.
— Къде е Хелена?
— Може и да е странно, но я няма.
— Защо?
Очите му напрегнато я стрелнаха.
— Знаеш защо!
— Така ли мислиш?
— Тази нощ е много специална — някак без връзка констатира Марко. — Не е ли така?
— Ти все още си женен мъж — върна го към темата Лъки.
— Чуй ме — сведе глава ниско до ухото й и с много тих, дрезгав шепот каза: — Мисля, че е крайно време да нарушиш принципите си.
Сърцето й лудо заби. Туптеше с такава сила, все едно с последен дъх беше завършила десетата обиколка на Таймс Скуеър.
— Никога не нарушавам принципите си! — тя също прошепна. И нейният глас беше дрезгав. — Но ти беше сигурен, нали? Че ще направя изключение тази вечер!
— Винаги има първи път, нали така?
Погледите им се срещнаха и сякаш душите им се сляха.
— Енцо пристигна ли? — малко неспокойно попита Коста, защото нещо ставаше пред очите му и то никак не му се нравеше.
— Да, преди няколко минути. Тъкмо тръгвах да ви позвъня.
— Хайде, Лъки — подкани я Коста. — Да отидем да го видим.
— Хайде! — живо откликна тя и леко докосна ръката на Марко. — По-късно.
От своя наблюдателен пункт край бара Уорис Чартърс внимателно наблюдаваше залата. Старият хитрец Уорис Чартърс. Четирийсет и една годишният хитряга. Не приличаше на себе си. Беше боядисал в черно косата и миглите си. От разгулния живот под очите му се бяха оформили тежки торбички, а между съвършените му някога зъби сега зееха грозни, състаряващи дупки.
Последните девет години се оказаха лоши за него. Първият удар върху здравето му нанесе изгонването от вилата в Кан посред вилнеещата буря. От простудата разви тежка форма на пневмония, която трябваше да лекува в благотворителното отделение на местната болница. Едва не умря, но на кой ли му пукаше?
Още щом се пооправи малко, опита да се свърже с Олимпия. Оказа се невъзможно. Когато богатите родители на едно момиче пожелаят то да изчезне, момичето наистина изчезва. И на всеки, който се опита да го намери, му е спукана работата. След известно време се отказа да я търси и се нанесе при една своя приятелка проститутка, която въртеше занаята в края на туристическия сезон. През декември се премести с нея в Париж, но тя беше пропуснала да му каже, че там живее заедно със сводника си. Уорис скорострелно се озова отново в болница, този път с две счупени ребра.