Най-накрая съсипан се добра до дома си в Мадрид и се захвана със старата компания авери — продавачи на наркотици и самите те наркомани. Изкарваше по малко пари от порно-шоу на живо, хранеше се, колкото да не умре от глад, отделяше настрани всяка спестена стотинка, после вложи спестяванията в една долнопробна порно-продукция. Просто така се стекоха нещата. Мъжът, който играеше главната роля, захвърли всичко и изчезна в последната минута. Уорис го замести — затова и боядиса косата си. Все пак имаше някакви задръжки. Също и майка… някъде. Нямаше да му е приятно, ако го разпознаят.
Филмът има съмнителен успех в Европа. Донесе му обаче достатъчно пари, за да се върне в Америка, където — в един преустроен гараж в Пасадина — засне още такива филми. Не беше проблем да намери изпълнители за главните роли. Ел Ей беше пълен с момичета, пристигнали тук да осъществят мечтата си — да се снимат във филм. А сред тях имаше достатъчно непретенциозни по отношение на това в какъв филм участват. Уорис полека-лека заживя по-сносно, дори отделяше време и внимание за сексуалните си нужди, но през цялото време копнееше да блесне, да стане известен. Все още пазеше сценария на Пипа — Убийствен изстрел. Сега беше негова собственост. Кой можеше да докаже, че не е така? Авторът от седем години беше мъртъв. Самият Уорис направи незначителни промени в действието.
Уорис считаше Убийствен изстрел за най-значимата своя собственост. Естествено, трябваше да се поработи още върху него, но фабулата и така грабваше вниманието — беше от онези житейски истории, неподвластни на времето.
Дълго и напрегнато беше обмислял как да организира реализацията на сценария. Да финансираш филм не беше лесна работа — все едно вървиш гърбом по опънато въже над Гранд Каньон. И тогава, един ден, решението на проблема дойде от само себе си. Беше във Вегас с една чернокожа уличница и нейния приятел — професионален картоиграч. Бяха сменили няколко заведения, когато неочаквано черната уличница беше посочила встрани с кокалестия си пръст:
— Виждаш ли онова маце, дето му подскача задника? Ей там! Дъщерята на Джино Сантейнджело. Загряваш ли? Казват, че се е родила с топки — същата като стария си баща. Голяма работа, ей! Няма да откажа да му оближа ташаците!
Уорис погледна натам, където сочеше жената. Задържа погледа си. После се вторачи.
Лъки.
Не беше възможно.
Но беше.
Лъки Сейнт. Лъки Сантейнджело.
Пипа сигурно е знаела. Защо не ми каза нищо тая тъпа шунда?!
Умът му започна трескаво да пресмята. Щрак-щрак-щрак! И всичко му се изясни. Когато Пипа му беше дала за първи път сценария, го беше уверила, че не е художествена измислица, а истинска история — животът на Джино Сантейнджело. Но тогава Джино Сантейнджело беше някаква популярна личност. Уорис беше чел за него по нещо във Варайъти. Годините минаваха, а името непрекъснато прибавяше по нещо към славата си. Беше име — подобно на Мики Коен и Мейър Лански — което ти е познато, но изобщо не познаваш личността, която седи зад него…
Трябваше да научи колкото може повече за Джино Сантейнджело. Зае се сериозно с тази задача.
Когато събра достатъчно материал, реши да отиде при Лъки, да й покаже сценария и да я убеди да го занесе на баща си. Интуицията на Уорис му подсказваше, че Джино Сантейнджело може да реагира само по два начина — или харесва сценария и с охота финансира филма, или не го харесва, но тогава пък ще е щастлив да финансира някой друг сценарий на Уорис с условието всички копия на Убийствен изстрел да бъдат унищожени.
Случаят не беше за изпускане. И Лъки беше тази, която щеше да му помогне да се свърже с Джино. Само че трябваше да подходи много внимателно. Оказа се невероятно трудно да се добере до нея. Най-накрая успя да купи покана за вечерното парти по случай откриването на хотела от една изпълнителка на роли в порно филми, която неизменно присъстваше в списъка на Тайни Мартино. Плати й сто долара и специална премия за жеста — едно страхотно чукане.
И ето го тук, готов да разиграе картите си. Тръпнеше в очакване на страхотното раздаване. В ръцете си държеше печелившия коз. Нямаше начин да не го изиграе по най-добрия начин.