— А, Дарио! Ето те и теб. Търсех те.
Лъжкиня!
— Каква невероятна вечер. Искаш ли да закусим заедно?
Той силно прехапа долната си устна.
— Едва ли ще остана до сутринта.
Тя иронично повдигна едната си вежда.
— О, така ли? И какъв е този твой неотложен ангажимент, че да бързаш да си тръгнеш?
Кучка! Кучка!
— Е, добре. Ще закусим — измънка победен той. — Имам да ти казвам много неща.
— Хубаво. Една такава смяна на обстановката ще ми се отрази добре. В десет. В „Патио“.
Той се вторачи в нея. Сините му очи бяха мрачни, излъчваха ревност. Отвори уста да каже нещо остро, язвително.
Но Уорис Чартърс избра точно този момент за контакт с Лъки. Той се приближи към тях — бавно, с уверена крачка — и с фалшиво омайващ глас възкликна:
— Малката Лъки Сейнт! Кой можеше да предположи такава среща.
Тя го изгледа безучастно.
— Кой сте вие?
— Аз? Сигурно се шегуваш.
Тя светкавично се огледа за охраната си. Видя Боги на метър зад нея, готов да се справи с всеки нежелан нахалник. Рязко го попита:
— Нямам настроение да си играем на „познай кой съм“. Предпочитам направо да ми кажете името си!
Той изобщо не обърна внимание на острия й тон.
— Ама ти наистина ли не си спомняш? Честно? Нали аз те научих да караш кола… И на много други неща. Ти, аз, Олимпия… Тримата мускетари…
В първия миг тя недоумяващо се втренчи в него, после го разпозна и изумена възкликна:
— Исусе Христе! Уорис! Шибаният Чартърс! Чий го търсиш тук? Какво се е случило с теб? Изглеждаш ужасно.
Дарио се загледа внимателно в мъжа, когото Лъки така открито обиждаше. Не му изглеждаше чак толкова ужасен. Беше по-скоро красив. А тия торбички под очите бяха дяволски привлекателни.
— Приятно ми е да видя, че ти изобщо не си се променила — сухо отвърна Уорис.
— О, променила съм се. Страшно съм променена. В това няма никакво съмнение — замисли се за миг, после направо го попита: — Какво искаш, Уорис?
— Защо мислиш, че искам нещо?
— Да бе, да! Я зарежи скапаните дрънканици от рода на „тук съм само да ти кажа здравей“. Какво искаш?
Той хвърли бърз поглед към Дарио.
— Личен разговор с теб.
Тя обхвана с жест суматохата наоколо.
— Сега не съм в настроение за такива разговори. Някой друг път.
— Имам нещо, което ще искаш да видиш… — замълча многозначително и додаде: — Баща ти също ще иска да го види.
Какво толкова притежаваше Уорис Чартърс, че да представлява интерес за нея или за Джино?
— Не ме интересува.
— Но щом разбереш за какво става дума, ще се заинтересуваш.
— Ами тогава престани да ми се правиш на Господин Потаен и изплюй камъчето — тя някак неопределено посочи Дарио. — Можеш спокойно да говориш, той е мой брат!
Уорис погледна за втори път намусения рус мъж до Лъки. По-рано, докато седеше на бара, го беше забелязал — отегчен, пред чаша уиски — и се беше запитал дали не е някой начинаещ актьор… който да се навие да се снима в порно филми. Какъв късмет, че не го беше попитал!
— Имам един сценарий. Животоописанието на твоя баща. Мисля, че е най-добре той да го види, преди да се заема с продукцията.
Тя се прозя.
— Тогава му го изпрати, кой ти пречи! — видя Коста и му махна с ръка. — Лека нощ, Уорис, беше истинско удоволствие за мен да те видя отново — и тръгна към Коста, без да се обърне, като остави Дарио и Уорис заедно.
— По дяволите! — през зъби измърмори Уорис.
Дарио инстинктивно усети, че от това храстче може да изскочи заек, който да му помогне да притисне Лъки. Не беше сигурен как, но имаше намерение да разбере. Протегна ръка.
— Аз съм Дарио Сантейнджело — представи се малко ненужно той. — Може би аз ще мога да ви помогна.
През цялата нощ успя да зърне Марко само веднъж. Една усмивка от разстояние. Един поглед. Беше зает, както и тя. Трябваше да обърне специално внимание на гостите, да ги очарова, да държи под око всичко, което става.
Когато я представиха на Ал Кинг, рокзвездата, Марко като по чудо се бе оказал наблизо и тактично я отведе до масата на Енцо. Ал Кинг беше известен с репутацията си на сваляч. Както и Лъки. Марко нямаше намерение да им даде възможност да се разберат.
Пет минути по-късно за Ал Кинг се грижеха три жени, които се суетяха около него и открито му се предлагаха. Лъки забеляза с усмивка, че Марко се е погрижил едната от тях да е тъмнокоса, втората червенокоса и третата руса — за да е сигурен, че ще улучи предпочитанието на певеца. Не знаеше, че няма от какво да се притеснява. Колкото и привлекателни да бяха звездите, Лъки не обичаше да си ляга с тях. Макар че услугата, която ти правят, предоставяйки свещения си орган, беше огромна — милиони жени започват да изгарят от ревност. Докато той, свещеният, обикновено нищо не струва, изисква много внимателно насърчение и преклонение… Да не говорим за работата, която върши — най-често беше далеч дори от стандартните представи за чукане.