От едната страна на Енцо седеше русата му приятелка, с която беше пристигнал, а от другата — младата дама с пищните гърди, която преди малко беше привлякла вниманието му.
— Добре ли се чувстваш? — топло го попита Лъки.
— Не може да бъде по-добре — Енцо се наведе и пошепна в ухото й: — Знаеш ли кого е довел тук оня лайнар Краун?
Тя автоматично извърна глава и впери поглед към масата на Рудолфо Краун. Всички в компанията бяха пияни и шумни.
— Кого?
Енцо се навъси.
— Май е по-добре да не ти казвам сега.
— Кого? — настоя Лъки.
— Двамата близнаци Касари.
Изведнъж усети, че се вледенява.
— Не мога да повярвам!
— Нали не мислиш, че Енцо Бонати лъже? — с мек глас, от който я полазиха тръпки, попита той.
— Не, не, знаеш, че не исках да кажа това. Просто не мога да повярвам, че е възможно да направи подобна глупост.
— Е, оказа се, че е възможно. Този мъж е един шибан тъпанар. Може пък да не знае. Ще имам грижата някой да го запознае подробно с фактите от живота.
Близнаците Касари. Синовете на Пинки Банана от първия му брак. Лъки никога не ги беше срещала. И не искаше да се среща с тях. Баща им беше убил нейната майка. А Джино се беше погрижил за Пинки. Това беше всичко, което тя успя да изкопчи от Коста. Сега реакцията на Енцо го потвърждаваше.
— Как са дръзнали да дойдат в хотела ми — избухна тя. — Трябва да ги изхвърлят… веднага!…
— Не се тревожи. Нека двамата нехранимайковци да останат. Партито е към края си. Защо да го разваляш с тия лайна? Можеш да бъдеш сигурна, че повече кракът им няма да стъпи тук. Ще се заема вместо теб с това — ще разберат, че идването им тук е било за пръв и последен път. Услугата е от мен.
Тя го целуна по бузата.
— Благодаря ти, Енцо — погледна още веднъж към масата на Рудолфо Краун. Дебелата, мръсна свиня! Трябваше да му клъцнат пишката!
Беше четири сутринта, а веселието не стихваше. Но Лъки знаеше, че е време да се оттегли. Намери Коста и му прошепна:
— Отивам да си легна. Беше фантастична нощ, нали?
— Наистина изключителна.
— А ти защо още си тук? Мисля, че е малко късничко за теб.
— Иска ми се да разкажа на Джино за откриването от самото начало до края. Мисля да остана, докато и последният гост си отиде.
Джино. Джино. Джино. По дяволите, Коста непрекъснато й напомняше за него.
— Добре тогава, само внимавай да не се преумориш — хладно каза тя. — До утре.
Взе частния асансьор до своя апартамент над последния етаж. Боги, мълчалив както винаги, я последва, провери всички помещения в жилището за евентуални натрапници, после се прибра в определената за него част от апартамента — самостоятелна стая, баня със санитарен възел и кухненски бокс. Жилището му беше напълно отделено от апартамента, но ако й притрябваше, достатъчно беше Лъки да натисне който и да е от монтираните на няколко стратегически места бутони за тревога и Боги за секунди можеше да пристигне.
Умът й трескаво прехвърляше отделни случки от изминалата нощ. Защо Рудолфо беше довел близнаците Касари в нейния хотел? Какво искаше Дарио? Дали беше постъпила разумно, като разкара Уорис Чартърс?
Изрита марковите си обувки „Чарлз Джордън“, избра си плоча и я пусна на грамофона. Какво става? на Марвин Гей. Топлата, чувствена мелодия изпълни апартамента. Лъки усети, че напрежението й намалява.
Колко време му трябваше на Марко да се освободи и да пристигне при нея? Пет минути? Десет? Най-много!
Бързо разкопча скъпата си рокля и тежката коприна се скупчи в краката й. Отстъпи, вдигна я и отиде в спалнята. Закачи роклята в дрешника и бързо посегна към вече вехтата, но най-любима своя дреха — една обикновена работна риза, която носеше от десет години. Марко често я беше виждал с нея… често, но не наскоро.
От спалнята отиде в банята и внимателно свали грима и бижутата от себе си, после енергично разреса дългата си черна коса и я сплете на плитка. Застана пред огледалото. Изглеждаше на четиринайсет години — без грим, със скромно прибрана коса, тя беше готова да посрещне мъжа, когото обичаше от много години.
На вратата се почука и Лъки се втурна да отвори.
— Защо се забави толкова дълго? — нежно го попита тя.
— Хайде де, само петнайсет минути… Ей, я се погледни! Какво си направила?
Тя се усмихна.
— Върнах назад времето. Харесвам ли ти? Пред теб съм истинската аз.