— Но аз искам да се бия. Искам да ме разбереш.
— Разбирам те.
Лъки заговори спокойно:
— Не, не ме разбираш. Но ти обещавам, че ще ме разбереш. Харесват ми симпатичните мъже и ако нямам нещо по-добро за вършене, водя ги в леглото си, защото ми харесва да правя секс. Не съм нимфоманка или проститутка. Лягам с мъж, когато аз го пожелая и най-често не го виждам повече. Защото аз искам да е така — след малко драматична пауза тя сериозно го попита: — Е, Марко, кажи ми колко момичета си завел в леглото си само за удоволствие, само защото си харесал гърдите или дупетата им, или дългите им крака? Отговори ми честно. Колко?
Марко сви рамене.
— Много.
— И с колко от тях се срещна отново?
Лицето му се разведри и по устните му плъзна усмивка.
— О’кей, о’кей. Разбирам какво искаш да кажеш.
Тя пусна кърпата, която падна в краката й, отиде до него и обви ръцете си около врата му.
— Благодаря на Бога за това.
Ръцете му започнаха да галят тялото й. Той прошепна в ухото й:
— Точно сега нямаш нужда от други мъже, защото имаш мен. Нали така, малчо? Нали?
— Не ме щипи по задника! — изврещя тя.
— Кажи ми — така ли е!
Изпита неусещано досега облекчение. Тя го имаше! Утре щяха да мислят за Хелена.
— Съблечи се и ела в леглото — прошепна тя.
Той я вдигна и я отнесе под душа.
— За оня филм, онова порно, дето гледах… Забравих да ти кажа какво правеше тя със сапуна… Нещо наистина интересно. Може и ние да опитаме…
— Може — весело се съгласи Лъки.
Той вече събличаше дрехите си.
— Да започваме тогава…
— Ей, не ми ли каза, че капацитетът ти е два пъти.
— Лейди, ти си на път да ме превърнеш в дяволски изпечен лъжец.
Рудолфо Краун и компанията му се измъкнаха от хотела призори. Бяха настроени кавгаджийски и се държаха грубиянски. Петимата мъже налетяха на една от сервитьорките в коктейл-бара, която си тръгваше от работа за вкъщи, и започнаха да я опипват най-вулгарно. Женската част от компанията се превиваше от смях и се кефеше на сцената. После се прехвърлиха на млада съпружеска двойки и ги обсипаха с обиди и псувни. Една от жените смъкна горната част на роклята си и започна да танцува, размятайки големите си разголени гърди пред лицето на един от портиерите.
Рудолфо се превиваше от смях. По-забавна гледка от тази не беше виждал в живота си.
Салваторе Касари, по-грозният близнак, го тупна здравата по рамото.
— Това си е истинска златна мина. Не искаш ли да продадеш акциите си?
Краун поклати отрицателно глава. Беше на седмото небе. Вечерта беше страхотна. И всеки шибан долар, който неохотно беше вложил тук, щеше стократно да му се върне. Нямаше никакво съмнение по въпроса. Тая курвичка Лъки Сантейнджело беше успяла. А той притежаваше едно тлъсто парче от баницата — най-хубавият шибан хотел, който беше виждал.
Салваторе отново го потупа.
— Мисля, че не ме чу добре. Искаш ли да продаваш?
Рудолфо беше твърде пиян, за да може да различи заплахата в гласа на Салваторе. Близнаците Касари бяха важни клечки. Рудолфо се чувстваше твърде щастлив, че е успял да ги забавлява. Седалището на братята беше във Филаделфия, оттам те разпростираха престъпните си пипала във всички посоки. Преди няколко седмици един приятел на Рудолфо ги беше завел в офиса му. Те изявиха желание да вложат солидни суми в един от най-новите му инвестиционни проекти. Рудолфо беше на върха на блаженството.
— Ти нямаш ли дял от оня нов хотел — беше казал тогава някак между другото по-младият брат, Пиетро, — дето скоро ще го откриват във Вегас?
Рудолфо беше безкрайно щастлив, че може да ги покани на откриването. Нае чартърен самолет. Касари осигуриха момичетата. И ето ги тук. Каква вечер само изкараха!
За Рудолфо беше резервиран апартамент в „Маджириано“, но близнаците се бяха настанили в „Сендс“ и възнамеряваха да продължат веселието там, като си организират интимно парти в тесен кръг. Рудолфо не искаше да го пропусне.
Развеселен, в очакване на нови забавления, Рудолфо отговори през смях на Салваторе:
— Не искам да продавам.
Салваторе Касари го изрита в крака. Жестоко.
Сега вече Рудолфо разбра. Не можеше да повярва, че това отново се случва с него. Онзи път, когато мръсницата Сантейнджело беше дошла в дома му и го беше заплашила, си беше направо страшно. Но сега му се струваше нелепо. Стояха пред неговия хотел, около тях имаше хора… но май никой не забелязваше какво става. За Бога, денят вече настъпваше и беше почти светло.
Пиетро го подхвана откъм едната страна, Салваторе — от другата. Другите двама мъже палеха колите, а жените си подмятаха закачки край тях.