— Включи шибания климатик! — изсъска тя.
— Не мога. Двигателят трябва да поработи поне десетина минути, за да мога да включа климатичната инсталация.
— Защо?
— Защото двигателят ще се изключи — обясни спокойно той.
— Защо тогава не си купиш свястна кола?
— Защото тази случайно ми харесва. Някакви възражения?
Двигателят тихо замърка, Стивън включи на скорост и излезе от подземния гараж. Улиците бяха оживени, хората бързаха във всички посоки.
— Къде живееш? — попита вежливо Стивън.
Тя се прозя, без да си направи труда да прикрие с длан зейналата си уста.
— Шейсет и първа и парка. Но няма смисъл да ходим дотам. Нямам ключове, а прислужницата не идва преди десет.
— Портиерът сигурно има резервни?
Тя поклати отрицателно глава.
Той стисна устни. Вече му писваше от нея.
— Къде да карам тогава?
— Ти къде живееш?
— Защо?
Лъки извади цигарите си от чантата, взе една и нервно натисна запалката на колата.
— Божичко! Вече няма значение! Само щях да те помоля да остана у вас до десет. Забрави! Няма да ти създавам проблеми.
— Не ми създаваш никакъв проблем — сухо възрази той, но в себе си се почуди защо не го помоли да я закара при някой приятел или роднина.
— Благодаря.
Запалката щракна. Тя я издърпа, запали цигарата си и дълбоко смукна дима.
До апартамента му пътуваха, без да си разменят и дума повече. Пътната сигнализация не работеше, затова се движеха много бавно, почти пълзяха.
Той си помисли за работата, която го очакваше. Разследването на Бонати наближаваше критичната си точка. Две години ровене в живота на един мъж. Енцо Бонати. Уличното хлапе, което с годините се беше превърнало в един от най-големите престъпни босове в района. Проституция. Порнография. Хазарт. Наркотици. Не включваше в равносметката убийствата, изнудванията и подкупите.
Беше мъчително трудно да се убедят хората да говорят. Страхът сковаваше езиците им. Но все пак се намериха единици, които проговориха. Благодарение на Боби де Уолт. Няколко ключови свидетели, чиито показания щяха да изпратят Бонати там, където му беше мястото — зад решетките, до края на живота му. Стивън се беше погрижил за свидетелите — беше ги скрил добре, на сигурно място. Оставаше само да се оформят документите, върху които да състави обвинителния акт срещу Бонати. И да го изправят пред съда.
Внимателно паркира шевролета пред червената тухлена къща, в която живееше — на Петдесет и осма и „Лексингтън“. Веднъж годишно късметът му се усмихваше и той намираше празно място за паркиране в непосредствена близост до нея. Днешният ден се оказа такъв, късметлийски. Прие го като добро знамение след изгубената нощ.
Лъки отново се прозя.
— Ей, та ние сме съседи — забеляза тя и свободно се протегна в седалката. — Лесно ще стигна до апартамента си в десет часа.
Божичко, какво щеше да прави с нея цели три часа? Защо трябваше да си играе на Господин-Доброто-Момче. Защо просто не я разкара и да й каже да си намери някой друг да й прави компания.
Слезе от колата, но преди да успее да заобиколи и да й отвори вратата, тя изскочи отвътре, поразкърши се, после се прозя отново и каза:
— Гладна съм. А ти? Намира ли ти се нещо за ядене?
По дяволите, нима се надяваше да й приготви и закуска?!
— Мисля, че има яйца, стига да можеш да ги приготвиш — кратко каза той.
Тя сви безпомощно рамене.
— Май не притежавам онзи женски усет към кухнята. Достатъчно е само да погледна към продуктите за готвене, и те се превръщат в…
— По-добре не ми го казвай!
Къщата, в която живееше Стивън, беше обособена в четири отделни апартамента. Стивън заемаше приземния етаж. Кери непрекъснато правеше опити да го облагороди, както се изразяваше тя, но на него му харесваше точно така, както си беше. Изчистени линии, семпли форми, убити цветове. Тъмно дърво, кожени канапета, огромно старо бюро, препълнени с книги библиотечни лавици. И единствената екстравагантност, която си бе позволил — неговата любима, невероятна квадрофонична супер уредба, окомплектована с внушителна колекция плочи с блус и соул-изпълнения.
Лъки се огледа. Обстановката изобщо не отговаряше на очакванията й. Не знаеше и как да се отнася със Стивън. Той категорично беше по-привлекателен от мъжете, които беше срещала. А привлекателните мъже обикновено са с високо самочувствие и доста арогантни. Но този мъж беше различен. И по всичко личеше не е наясно със зашеметяващото въздействие на красотата си.
Изкуши се да го съблазни и примами в леглото. Да се пъхне под чаршафите с него и да види дали ще съумее поне малко да разчупи непристъпността му.