— Вярвам ти — усмихна се тя.
Но Коста възрази още на мига, когато чу за сделката. Когато ставаше въпрос за пари, той винаги следваше вродената си подозрителност към всичко и всеки. Понякога Лъки проявяваше известно лековерие. Джино никога не би постъпил така. Той не би доверил парите си дори на стар, верен приятел като Енцо. Лъки все още е много млада, за да осъзнава силата и могъществото на долара.
— Я стига, Коста — възрази тя. — Става дума за Енцо. Та той ми е като баща, за Бога. Да не искаш да кажеш, че може да ме измами.
— Просто не виждам необходимостта от тази сделка. Не виждам защо трябва да променяме операциите с „Мираж“, след като схемата работи безотказно повече от двайсет години?
— Това е различно, Коста. Това е инвестиция. В момента се нуждаем от свежи пари. Остави Енцо да си свърши работата, както той я разбира. И няма да има проблеми да си вземем спечеленото, когато поискаме.
Марвин Гей. Пееше. Гласът му изпълваше стаята със спомени. Отключваше и отваряше паметта й.
Господи! Толкова силно беше обичала Марко! Защо си беше забранила упойващото удоволствие да си спомня за своята любов?
Стивън влезе при нея. Беше обул избелели дънки и памучна риза. Черната му къдрава коса беше мокра, стъпалата боси.
— Водата готова ли е? — попита той. После внимателно я изгледа и попита: — Добре ли се чувстваш?
Тя вече не плачеше и действително се чувстваше спокойна, сякаш огромна тежест беше паднала от раменете й.
— Да, добре съм — прекара пръсти под очите си, за да почисти размазалия се от сълзите й грим. — Но понякога една песен събужда забранени спомени.
— Съжалявам. Ако знаех, щях…
— По дяволите! — неочаквано се разсмя тя. — Нямаше как да знаеш, нали? Защо винаги си така дяволски вежлив?
Винаги когато решеше благосклонно, че не е чак толкова нетърпима, тя изтърсваше нещо и направо го стряскаше. Само преди миг изглеждаше като беззащитно дете, после устата й започна да мели и тя отново се превърна в истинска кучка. Разглезена нюйоркска покорителка на мъже.
— Мина ми през ума, че ще се размърдаш и ще приготвиш кафето — студено каза той.
— Тук съм на гости — натърти тя.
— Без да си канена — не й остана длъжен той.
Лъки скочи от дивана, готова да се хвърли в атака.
— Ако моето присъствие тук те затруднява… — започна нападението си тя.
Без да обръща внимание на думите й, Стивън тръгна към кухнята. Водата за кафето беше почти извряла.
— Черно? С мляко? Захар? — извика оттам той.
— Черно. Без захар. Нали няма да имаш нещо против, ако и аз си взема един душ?
О, имаше против, и още как!
— Направо, първата врата вдясно.
Тя намери банята. Беше мръсна и разхвърляна. Употребявани кърпи по пода. Косми в умивалника. Нахвърляни вътре самобръсначка, флакон с дезодорант, освежител за уста, паста и четка за зъби. Гледката достави истинско удоволствие на Лъки — оказа се че не във всичко е Господин Изряден.
Затвори вратата, разгледа съдържанието на аптечното шкафче и реши да си напълни ваната. Защо да не си го позволи? Той току-що й каза, че може да използва банята, нали така!
Останал сам в кухнята, Стивън жадно отпи от горещото кафе. После вдигна слушалката на телефона. Беше още доста рано да се обади на Кери. Или на Ейлийн. Но това не важеше за Боби.
— Хей, приятел, какво става? — нападна го веднага Боби. — Опитвам да се свържа с теб почти през цялата нощ.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че заседнах в асансьора в сградата, където е офисът на Джери?
— Без никакво съмнение. Градът е полудял. По-добре позвъни на Ейлийн, за да й кажеш че си добре. Обаждам й се всеки час да я успокоявам.
— Тя добре ли е?
— Защо да не е. Била си е вкъщи, когато токът спря. По-добро място от това няма. Улиците приличат на джунгла, човече!
— Знам. Виж какво, Боби, току-що се прибирам. Исках само да ти предложа да се видим около десет и половина. Тогава ще уточним всичко.
— Мислиш ли, че трябва да стане днес? — попита неспокойно Боби.
— Шансът е на наша страна. Ако не днес, утре сигурно.
— Не изтрайвам вече да пипна това мръсно копеле. Непрекъснато сънувам кошмари, че е надушил опасността и се готви да издуха нанякъде.
Стивън хвърли поглед към вратата.
— Бонати никога няма да се покрие. Убеден е, че неговите адвокати ще го измъкнат, както са го измъквали повече години, отколкото ти си живял. В ръцете ни е, Боби, не се притеснявай.
— Знам, знам. Такъв съм си, притеснителен. Не ми обръщай внимание.
— Хайде, задръж топката. Ще се видим в десет и половина — затвори телефона и изпи кафето си. Червата му изкъркориха и това му напомни, че стомахът му е празен. Проклет да е, ако се захване да приготвя закуска и за Лъки. За предпочитане беше да си стои гладен.