Къде се бавеше тя? За един душ стоеше твърде дълго в банята. Самопокани се, създаде му куп неудобства, а сега спокойно се разполагаше в неговия апартамента и му късаше нервите. Погледна часовника си. Едва седем и половина. Времето направо се влачеше. Приближи до вратата на банята и силно почука.
— Какво правиш вътре? — извика той.
— Във ваната съм — тя се провикна. — Искаш ли да дойдеш при мен?
Панически се отдръпна от вратата. Ама че беше устата! Можеше да го направи. Като нищо! Да се напъха при нея във ваната, пък да я види тогава какво ще прави.
Знаеше какво ще направи. Не беше от тези, които само си приказват. Вече достатъчно я беше опознал. Тя казваше това, което мислеше.
Отиде в спалнята си и включи портативния си радиоапарат, за да чуе последните новини:
„Последиците са ужасяващи. Почти три хиляди души са арестувани за грабежи. За всички поделения на противопожарната охрана денят беше изключително тежък. В някои части на града пожарите горяха с такава сила, че почти не се усещаше липсата на електрическо осветление. В Манхатън…“
Отпусната във ваната, Лъки се наслаждаваше на хладката вода. Без да усети, лицето й грееше в усмивка. Самата тя се чувстваше прекрасно, преливаше от енергия. Най-накрая пусна духа от бутилката. Странно, но възкръсналите спомени за случилото се, за Марко, за нея самата съвсем не я потиснаха. Дори се почувства някак окрилена, след като изля сълзите си. Това беше доказателство, че отново може да обича, да чувства, да мисли за друг човек. В продължение на две години беше способна само на бегли познанства с добре изглеждащи мъже, които приключваше за една нощ, без да изпита желание да ги види отново. Само секс. Без чувства. Без душа. А Марко би искал да живее пълноценно — и физически, и емоционално. Сега беше убедена в това.
В ума й се въртяха планове за бъдещето. Налагаше се да действа бързо, след като Джино се връщаше. Беше много мил жест от страна на Енцо да поеме бизнеса във Вегас, но „Маджириано“ беше неин. И тя не биваше да изпуска момента, за да възстанови ръководството си. Иначе Големия татко бързо-бързо ще се заеме с всичко, а тя отново ще си остане малката хлапачка. Уязвимата, тъпа, емоционална жена.
Коста беше прав. Не трябваше да предава управлението на хотела в други ръце. Никога. Но сега това не беше най-важният проблем за решаване. Енцо щеше да разбере. Първо трябваше да събере парите, които й се полагаха. Коста водеше отчет за сумите, но — в негов стил — само за законните. А те бяха малка частица от големите пари. Според Коста Бонати им дължеше над милион долара и ако направените от него инвестиции с тези пари в нейна полза бяха поне наполовина печеливши — а така казваше той! — тогава този милион трябваше да се е удвоил. Е, не беше зле за момиче, което се размотава насам-натам и не прави нищо.
Всъщност не беше така. През последните две години нейната безгранична енергия беше насочена към превръщането на почти фалиралата фирма за козметика в една от най-престижните козметични компании в Америка. За нея беше истинско удоволствие ролята на еднолична господарка и наистина успя да създаде феномен в козметичната индустрия. Сега беше готова да се върне във Вегас.
Водата във ваната започна неприятно да студенее. Потопи се за последен път и се изправи. Разтърси мокрите си къдрици като уличен помияр.
Установи, че единствената хавлиена кърпа е вече употребена от Стивън и хвърлена на пода. Открехна вратата и промуши главата си навън.
— Хей — извика тя, — трябва ли да изчукам набързо някого тук, за да получа чиста кърпа?
Той препече филийки и ги намаза с масло, към тях прибави бъркани яйца с парченца шунка.
Увита небрежно в кърпата, Лъки се нахвърли лакомо на храната — с вълчи апетит, сякаш не беше яла от години.
— Ти си страхотен готвач — възхитена обяви тя. — Ако ти се наложи да търсиш работа, аз веднага…
— Какво? Да ти стана прислужник?
— Леле, колко сме докачливи! Винаги ли си такъв?
Тя се загледа в него и това което видя, й хареса. Внезапно осъзна, че е прекарала повече време в неговата компания, разговаряла е с него по-дълго, отколкото с всичките си „еднодневки“ взети заедно. Дали да не опита една по-сериозна връзка? Беше навита, стига той да се навиеше.
Стивън явно усети какви мисли се въртят в главата й, защото съсредоточено се зае с храната.
— Някой казвал ли ти е… — започна тя.
Телефонът иззвъня и я прекъсна на средата на изречението. Стивън стана, вдигна слушалката и троснато каза: