— Приятелката ти?
— Годеницата ми.
— Не знаех, че още се правят такива неща.
— Какви?
— Ами да се сгодяват.
Той вдигна ципа на дънките и си отиде до гардероба, откъдето си взе риза.
— Тя идва насам — каза той.
— Чух.
— Съжалявам.
— Наистина ли?
Дали искрено съжалява, или просто го каза от вежливост? По дяволите! Този проклет телефон!
Стана от леглото, увивайки се в чаршафа.
— Е, аз се обличам и изчезвам. Не искам да те притеснявам.
— Хей, Лъки — с две крачки той застана до нея, хвана я за раменете и впи настойчив поглед в очите й. — Не знам какво става. Но нещо ще се случи. Това, което знам, е, че искам да те видя пак. Може ли?
— Мразя мъжете, които искат… разни неща — грабна дрехите, които й беше приготвил, влетя в банята и затръшна вратата след себе си.
Той се намръщи. Не искаше повече никакви усложнения в личния си живот и въпреки това знаеше, че трябва да я види отново. Тя беше за него като започнато и недовършено дело, а през целия си живот Стивън не зарязваше нещата насред пътя.
Отиде без специална цел в кухнята и наля две големи чаши кафе. Тя излезе ухилена от банята.
— Харесвам ли ти?
— Харесваш ми.
— Дали да не опитам да наложа нов стил на обличане?
— Защо не?
— Дори да я продавам. Ще я нарека Модел Големия Торбалан.
Той я погледна, опитваше се да я възприеме, искаше да разбере какво изпитва зад лекомислената си фасада.
— Заповядай — подаде й чашата. — Направих кафе.
— Не, благодаря, трябва да изчезвам. Имам среща в една сладкарница. Вероятно ще лепна един-два килограма, докато се прибера у дома! — вдигна чантата си. — Натъпквам старите си дрехи вътре и изчезвам от живота ти. Беше наистина… интересно.
— Кажи ми телефонния си номер.
— Защо?
— Искам да те видя пак.
Тя се засмя.
— Ами! Искаш гаранция, че ще ти върна дрехите, нали?
— Не, искам номера на телефона ти — сериозно повтори той.
Сега тя лукаво го изгледа.
— Аз имам твоя, аз ще ти се обадя. Обещавам.
— Лъки чия си?
— За да ме намериш в указателите, а? Фамилията ми няма да ти свърши работа — няма ме в указателя — протегна ръка и леко докосна с пръсти бузата му. — Ще ти се обадя. Честна дума.
— Искам да ми се обадиш — за миг замълча, сякаш искаше да каже нещо друго, но само повтори: — Наистина искам.
— Знам — прошепна нежно Лъки. — След като прекарахме толкова време заедно, как е възможно да устоиш на чара ми.
Когато най-после влезе в апартамента си, посрещна я настойчив телефонен звън. Притича до апарата и вдигна слушалката. Отсреща й съобщиха за проблеми в един от заводите на нейната фирма за козметични средства и грим. При спирането на тока генераторът аварирал, което довело моментално до тотална паника. Нареди да изпратят кола пред дома й, взе набързо душ, преоблече се и слезе долу. Един от мениджърите вече я чакаше с колата си и я откара до завода.
Изпитваше необходимост да се поотпусне, да се обади на Енцо, да поспи малко, но докато се върне от завода, беше станало пет часа. Беше изтощена, наистина съсипана. Силите й стигнаха да се добере до леглото, да изрита обувките и да изхлузи дънките. Заспа моментално с ризата на Стивън върху себе си.
Сънува Марко, Стивън и Джино. Трима мъже. Ликът на първия беше удоволствие, вторият я обърка, а третият така я стресна, че тя се събуди с лудо тупкащо сърце.
Джино се връща!
Трябваше незабавно да отлети за Вегас.
Погледна часовника си. Наближаваше седем вечерта. Бързо се преоблече в леки, памучни дрехи, приготви си чай с лед и се обади на Енцо.
— Отсъства — информира я сърдит глас. — Може би няма да се върне тази вечер.
Набра номера на Коста, но никой не се обади. Помисли да позвъни на Стивън, но реши, че е малко прибързано. Прибързано за какво? По тялото й се разля сладостна тръпка, тя се усмихна. Стивън беше нещо различно. Стивън беше особен. Не искаше да го загуби.
Телефонът иззвъня и тя бързо вдигна слушалката с надеждата, че е Енцо. Не беше. Обаждаше се Боги Патърсън, нейният някогашен шофьор и охрана. Скъпият, тих Боги, който толкова искаше да дойде с нея в Ню Йорк, но тя категорично му отказа. Боги означаваше Лас Вегас, кръв и спомени. Той остана във Вегас и там започна собствен бизнес — сервиз на лимузини, за което тя му помогна финансово. Не поддържаха редовна връзка, но си оставаха приятели.
— Здрасти, Боги. Как си? Какво ново около теб?
— Лъки — започна той, гласът му кънтеше от резонанса в телефонната кабина, някъде наоколо се чуваше шум от игрални монетни автомати, — трябва да говоря с теб.
— Какво съвпадение. Точно се канех аз да ти се обадя. Пристигам във Вегас — може би утре — и искам да ме посрещнеш на летището.