— Заложи шибания си задник, че съм тук! Исусе Боже, Коста! Казах ти да търсиш Енцо, ако ти трябва помощ. Не съм ти казал да му поднасяш нещата на тепсия. Добре го познаваш — с неговите наркотици и проститутки… Исусе Боже! Не ми трябват такива връзки в моите хотели.
— Няма проблеми, които да не можем да разрешим. Енцо ще се оттегли, когато поискаме.
— Би ли се обзаложил за това, Коста? Би ли заложил пари за това? Не можа ли да назначиш свои хора? Не можа ли да размърдаш задника си и да реорганизираш нещата така, че контролът да остане в теб. Ти и моята дъщеря. Просто не мога да повярвам. А какво ще кажеш за Дарио? Не го спомена.
Коста сви уморено рамене.
— Той не проявява никакъв интерес към бизнеса.
— Какво означава това?
Коста избърса потта от челото си с носната си кърпа.
— Мисля, че Дарио има нужда от помощ.
— Помощ ли? — рязко попита Джино. — Какво имаш предвид?
— Той има… сексуални проблеми.
— Какви проблеми? — остро се изсмя Джино. — Прекалено много путенца, а? Откога на това му се казва проблем?
Коста неловко се размърда. Никак не му се искаше той да разкрие на Джино за пристрастията на Дарио, но нямаше как — истината трябваше да бъде казана.
— Дарио е… ъ-ъ… харесва… момчета.
— Момчета ли? — лицето на Джино заприлича на буреносен облак от ярост. — Момчета? Опитваш се да ми кажеш, че хлапето е един шибан педераст?!
Коста само кимна, беше много разстроен.
— Не вярвам!
— За съжаление, вярно е.
Джино се изправи и започна да крачи напред-назад из стаята — тежко, изпълнен с ярост. Удряше юмрук в дланта си.
— От шибаните ти приказки излиза, че имам един хубавелко за син, дъщеря с желязна хватка и ташаци между краката и че си раздал хотела ми. Така ли е?
— Не съм казвал нищо подобно за Лъки — заговори бързо Коста. — Тя е родена за бизнес — реагира светкавично и ума и остър като бръснач. Точно като тебе, Джино. Трябва да се гордееш с нея. Без Лъки „Маджириано“ нямаше да съществува. Мисля, че когато двамата се…
— Къде е Дарио? — прекъсна го с леден глас Джино.
Коста съвсем беше забравил за Дарио и за неговото паническо обаждане по телефона. Но Сал би трябвало да се е погрижила за всичко досега.
— В града е. Има апартамент близо до реката. Да ви уредя ли среща?
— Не. Само ми дай адреса. Аз ще се погрижа за него.
Коста изтръпна. Не искаше да бъде на мястото на Дарио. Но все пак някой трябваше да налее малко разум в главата на момчето. Ако Джино някога разбереше за порнографския филм, в който Дарио изпълняваше главната роля… Лъки се беше погрижила за това. Сумата се оказа доста солена и тя беше като полудяла от ярост — Коста никога не беше я виждал в такова състояние — но се справи. Може би трябва да каже на Джино. При някой удобен случай… друг път… Точно сега той не беше в настроение да слуша за филмовата кариера на сина си.
— Къде е Лъки?
— Тя също има свой апартамент. На Шейсет и първа и Парк авеню.
— Мислех, че живее при мен.
— Продадохме апартамента преди шест години. Имам под ръка двама агенти по продажба на недвижима собственост които чакат да решиш къде искаш да живееш.
Погледът, който Джино му хвърли, можеше да убие човек.
— Не е продала къщата в Ийст Хемптън, нали?
— Не. Разбира се, че не.
— И тя е такава, каквато я оставих?
— Абсолютно.
Коста си спомни разгорещения спор с Лъки за къщата. Тя искаше да я продаде, но този път — по изключение — той не й позволи да го направи.
— Може би ще живея там — каза неочаквано Джино. — Навремето бях свикнал да живея в къща…
— Идеята е добра — съгласи се Коста. Почувства известно облекчение, защото Джино вече не крещеше. — Естествено, къщата ще трябва да се ремонтира.
— И какво от това? Утре ще отида да я огледам. Намерил ли си ми добър шофьор?
— Най-добрият. Работил е за фамилията Виторио в Чикаго, в града е от една година. Енцо лично го препоръча.
— Лично препоръчан от Енцо?
— Той е във възторг от твоето завръщане.
Джино помълча, с неподвижно вперен поглед пред себе си.
— Във възторг, казваш! Как да не е във възторг?
Нещо като че ли заседна в гърлото на Коста. Той се поизкашля.
— Енцо ми каза, че е готов да се види с теб, когато пожелаеш. След две седмици, месец… когато поискаш. Знае, че ще ти трябва време да се настаниш, да свикнеш със завръщането си. Той…
— По дяволите, Коста, какви шибани неща стават с теб? — внезапно изкрещя Джино. — Превърнал си се в мекушава баба. Аз съм вече тук. Тук съм. Сега. В тази минута. Не ми пука какво е било и какво е ставало. Искам среща с Енцо още утре. И когато разбера какво иска той, по дяволите, тогава ще се оправя с Лъки и Дарио — спря за момент и гневно го изгледа. — Знаят, че съм пристигнал, нали?