Кери вече беше до външната врата, когато той неочаквано я попита:
— Как ще отидеш до салона?
Тя за миг замръзна. Загуби всякаква способност да мисли.
— Мислех да повървя пеша — най-сетне успя да съобрази тя. — През няколко преки е.
— Къде точно?
— Ох, съвсем наблизо… — подхвърли през рамо тя, отвори вратата и забързано излезе.
Навън, на улицата, си пое дълбоко дъх и тръгна към близката станция на метрото. Нервите й бяха опънати като струни. Колкото по-скоро приключеше с тази среща, толкова по-добре.
Стивън винаги ставаше към шест и половина. Съблюдаваше стриктно дневния си режим — леден душ, половин час упражнения с натоварване за силно и хармонично тяло, след това чаша натурален портокалов сок и закуска от пшеничена каша, царевични бухтички, мед и горещо кафе. След това беше готов за всичко.
Днес специално беше готов за Енцо Бонати. Този ден щеше да се превърне в забележителност и вестниците щяха да му отделят специално внимание. Двете години задълбочена и напрегната работа наближаваше своя край, което изпълваше с удовлетворение Стивън, но и го плашеше. Удовлетворението идваше от факта, че престъпник като Бонати заслужаваше да прекара останалата част от жалкия си живот зад решетките. Страхът пък се пораждаше от това, че дори сега толкова неща можеха да се провалят.
Облече се и се замисли върху собствения си живот. Ейлийн заемаше съществена част от него. Толкова способна, организирана и привлекателна. Една наистина съвършена съпруга.
Но една нощ, прекарана в заседнал асансьор с някакво енергично и отракано момиче, наречено Лъки, се оказа достатъчна, за да разбере, че Ейлийн не е за него. Внезапно осъзна, че не изпитва желание да прекара останалата част от живота си с нея. Беше толкова ясно и просто. Неговото решение. Въздъхна дълбоко. Проблемът се състоеше в това как да й го каже.
Енцо се събуди с тежък махмурлук. В устата си имаше в вкус на препикани пилешки курешки, главата му се пръскаше, усещаше тялото си сковано и мръсно. Тези неудобства не му попречиха да реши, че е прекарал весела вечер. Страхотно червено вино. Похотливи руси уруспии, готови да изпълнят всяко негово желание. Жени. Всички бяха еднакви. Курви. Не предлагаха нищо ново под слънцето. Но това го знаеше от край време. Усещаше обаче, че в последно време — може би през седемдесетте години — в тях настъпваше някаква промяна. Всички се бяха отворили — ебане, духане и останалите неща. Докато той добре си спомняше времето, не беше толкова отдавна, когато такова разнообразие си позволяваха само проститутките. Сега изглежда всички жени харесваха секса. Не беше само на приказки, наистина го харесваха. А този факт беше предостатъчен, за да съсипе неговото удоволствие. Занапред, реши той, момичетата, които ще бъдат наемани да го забавляват, трябва да бъдат по-невинни. Най-добре все още девствени. Имаше ли останали девственици на този свят?
Свали меките наочници за сън и се отдаде на първия си утринен пристъп на кашлица. После натисна бутона на звънеца над леглото и извика при себе си Големия Виктор, неговия личен телохранител от трийсет и пет години.
Очертаваше се напрегнат ден. Джино Сантейнджело се беше върнал в града и без отлагане трябваше да се свърши много работа.
Лъки различи още във въздуха пристигащия от Лас Вегас самолет, с който пътуваше Боги. Не откъсна очи от бялата птица, докато тя се приземи на летището. Неспокойно изчака Боги да се покаже на изхода за пристигащите пътници. Той също я видя и забърза към нея.
Не беше променен. Беше си същият Боги — върлинест, с дълга коса, впити дънки и овехтяла армейска куртка.
Тя се затича към него и се хвърли на врата му, спонтанната й реакция малко го притесни. Не си падаше по емоционалните изблици.
Боги се огледа наоколо със зорките си, азиатски очи.
— Знае ли някой, че пристигам?
— Каза ми да не казвам на никого. И аз на никого не съм казала Боги, честно. Какво става?
Той хвана ръката й със силните си пръсти. Стисна я толкова здраво, че я заболя.
— Колкото по-скоро седнем някъде и поговорим, толкова по-бързо ще помъдрееш.
— Да тръгваме тогава. Колата ми е отвън. Можем да говорим на път за града.
— Аз ще карам. Когато чуеш това, което имам да ти казвам, сигурно ще превъртиш. Лъки, трябва да знаеш, че целият ти труд досега е отишъл на вятъра.
Думите му се врязаха дълбоко и болезнено в душата й. Черните й очи убийствено заблестяха, гласът й режеше:
— Разкажи ми, Боги, не мога да чакам повече.
Сутрешните вестници съобщиха за завръщането на Джино в Америка. Не крещяха със заглавия на първите си страници. По-скромно отразиха събитието, Ню Йорк Таймс например публикува съобщението на третата си страница.