Джино прочете материала и отвратен захвърли вестника. По-скоро гадно намекваха, че е изненадал със завръщането си Лъки и Дарио, неговите деца. Той позвъни на Коста и му нареди да организира среща днес следобед с децата му. Неговите деца. Какъв майтап! Педераст и уруспия. Въпреки гнева, мисълта, че ще ги види отново, го развълнува повече, отколкото искаше да признае.
Лъки и Дарио. Рожбите от брака му с Мария. Сладката красива Мария. Всеки път, когато си спомнеше за нея, изпитваше същата нечовешка болка, както в деня, когато я загуби. С годините убийството й не избледняваше в съзнанието му — щеше да го помни да последния си дъх, когато и той отидеше при нея. Мария. Нежна. Ефирна. Защо Лъки поне малко не приличаше на нея?
Цялата сутрин прекара до телефона. Възобнови връзката си със своите стари, добри познати, съобщи на хората, които трябваше да знаят, че се е върнал и ще остане тук. Слушаше това, което те му казваха. Поглъщаше всяка дума. Чу слухове. Чу клюки. Чу истини. До обяд — времето за срещата му с Енцо — научни много, повече от достатъчно, за да е категорично сигурен, че Енцо няма да върне хотелите във Вегас без борба.
Е, щом той го искаше, Джино беше готов. Междувременно предприе стъпки, за да подсили позициите си и Енцо Бонати, ако проявеше достатъчно ум и разум, трябваше да отстъпи, преди да се стигне до сблъсък. Джино Сантейнджело беше победител. Беше го доказал.
Този път не се заглеждаха в Кери. Беше чернокожа в квартал за чернокожи. И какво от това. Не носеше по себе си никакви скъпи украшения, въпреки че само слънчевите й очила „Хенри Бендъл“ струваха повече от сто долара.
Придвижването с метрото се оказа истинско мъчение. Беше задушно, мръсно, вонеше. Колко години бяха минали, откакто за последен път беше пътувала с метрото? Във всички случаи достатъчно, за да види добре огромната разлика между своя начин на живот и този на обикновения човек. Ти си щастливка, Кери, успокояваше се сама тя. Твоят живот олицетворява американската мечта. Пари, стил и положение. Но всичко това е един фалш, нали? Всъщност живееш в лъжа. Целият ти живот е изтъкан от лъжи.
Беше часове преди дванайсет. А на нея й се искаше да е много по-късно. Тревогата и мъчителните предчувствия не я напускаха. Влезе в един смесен магазин, седна на високото столче в края на бара и си поръча кафе.
— Днес ни очаква страхотна жега, миличка — лениво я заприказва жената зад бара, без да спре да се почесва под мишницата. — Ще бъде по-горещо от устата на Мохамед Али — изкикоти се силно на собствената си шега. — Ох, толкова ми харесва устата на това момче!
Кери се усмихна едва забележимо. Предстоеше й да прекара три часа в очакване.
Половин час не достигна на Уорис Чартърс, за да се сблъска с Лъки Сантейнджело на летище „Кенеди“. Полетът му от Лос Анджелис беше от първите. Той самият се радваше на добро настроение. Сутрешните вестници съобщаваха за завръщането на Джино Сантейнджело в Америка. И той си беше направил точен разчет на времето.
Усмихна се самодоволно. Беше му отнело много време, но работата беше опечена. Най-накрая Убийствен изстрел беше готов за реализация. Но не благодарение на Дарио Сантейнджело, въпреки че Уорис тактично му предложи да се ангажира по някакъв начин.
Уорис се замисли над събитията от последните две години. Дарио. Това русо, красиво момче с ненаситен сексуален апетит. И абсолютно безполезен по отношение установяване на какъвто и да било контакт с баща му във връзка със сценария. Ревнив. Непостоянен. Странен. Господи! Уорис познаваше толкова много подобни жени. Щом се вмъкна неканен в живота му, Дарио се превърна в Господин Собственик. Уорис изобщо нямаше нужда от такъв тип връзка, още повече, че нямаше никакви лични изгоди от нея. Единственото качество, което Дарио притежаваше, беше името му — Сантейнджело. Джино и Лъки притежаваха освен името властта и парите. Не му трябваше много време, за да открие точното разпределение на активите.
Когато осъзна че нищо не печели за себе си, като споделя живота на Дарио, той му намери работа. А Дарио се влюби в тази работа. Превъплъщаваше се в Дейвид Дърк — суперзвезда във филмовата порно индустрия. Беше истинско попадение. Дарио прилагаше призванието, за което беше създаден. Единственият недостатък в цялата иначе добре напасвана история, беше, че Дарио (Дейвид) не вършеше никаква работа в сцени с жени. Ощастливяваше само актьори.
— Не е лесно да се намира подходяща роля за теб — оплакваше се Уорис. — Хетеросексуалните филми са хитовете, от които се печели.