— Какво ти пречи да напишеш сценарий за мен — каза небрежно Дарио.
В тази идея имаше хляб. Уорис написа такъв сценарий. Нарече го Каубоят пътешественик и филмът мигновено се превърна в суперхит в порно-киното. В Дарио — напомняше с нещо Робърт Редфорд на екрана — се влюбваше отчаяно и безумно всеки отявлен педал от Източния до Западния бряг. До невзрачното им студио в Пасадина започнаха да пристигат хиляди писма от негови поклонници. Дарио беше пожънал успех. Беше се превърнал във филмова звезда.
Кариерата му обаче се оказа кратка. Рано една сутрин в апартамента на Уорис и Дарио в Марина дел Рей пристигнаха двама мъже. Мъже, с които не можеше да се спори или разговаря. Казаха, че господин Бонати желае да отидат при него незабавно. Нито Дарио, нито Уорис се осмелиха да възразят. Покорно, като палета от кучешко училище, последваха двамата мъже до Лас Вегас, където известният с репутацията си на престъпник Енцо Бонати ги прие в своя апартамент над последния етаж на „Маджириано“
Енцо започна направо. Не беше многословен.
— Да вземеш да си вдигнеш педерасткия задник и да се върнеш в Ню Йорк — каза той на Дарио. — Дръж гъза си там! Видях лицето ти в един от ония филми. Така че ти вече нямаш никакво лице. Ясно ли е?
На Дарио му беше ясно. Взе първия самолет и се върна в Ню Йорк, без да успее да се сбогува с никого.
— Ти — обърна се Енцо към Уорис, когато Дарио излезе, — имаш ли някаква представа кой съм?
— Господин Бонати — отговори спокойно Уорис, — цял живот съм ваш почитател.
Енцо кимна и изгрухтя.
— Значи няма да ми създадеш никакви проблеми?
Уорис протегна ръце към него.
— Господин Бонати, само ми кажете какво желаете.
— Сестрата на тоя рус педал ми досажда. Иска филма, така че аз трябва да го взема. Искам негатива и всичките снимки. И повече никакви лайнени работи, защото ще те пратя да скубеш кактуси в пустинята. Ясно ли е?
Уорис мрачно кимна.
— Разбира се, ще бъдеш възмезден, нали?
Енцо силно се изсмя.
— Да, разбира се. Подходът ти ми харесва. Ти ли си режисьорът на тоя боклук?
— Сценарият е мой, аз режисирах филма и подбрах артистите. Тоя боклук печели пари, но вие сигурно го знаете.
— Да, да… Знам — Енцо замислено зачовърка носа си. — Искам да направиш филм за мене. С много цици, задници и руси мацета със сочни сливи. Изясни ли ти се картинката?
Уорис си изясни картинката.
— Ще финансирам изцяло работата — продължи Енцо. — Колко ще струва?
— Приемам да работя всичко, което се финансира. И мога да направя това, което си поискам — обясни меко Уорис, — особено след успеха на Каубоят пътешественик.
— Какво искаш? — изстреля Енцо. — Не се заигравай с мен с тъпите си речи. Не са ми потрябвали. Изплюй камъчето.
Очите на Уорис блеснаха.
— Искам да направя сериозен филм. Имам сценарий — Убийствен изстрел. Сигурен съм, че е нещо, което ще предизвика интереса ви, стига да го прочетете…
Този разговор се беше състоял преди четири месеца. И оттогава Уорис беше по-зает от всяко друго време през живота си. Енцо Бонати страшно хареса идеята да направи филм за живота на Джино Сантейнджело. Само поиска да се внесат някои промени. Дребни промени. Съвсем незначителни промени. Например, че приятелят и наставникът на Джино става супергерой, а самият Джино си остава дребен гангстер-убиец.
Уорис се съгласи. Майната му на Енцо Бонати. Веднъж да започнат снимките и щеше да си направи филма както иска. Беше чакал десет години за този филм.
Междувременно Бонати финансира изцяло предварителната подготовка. Съгласи се на бюджет от четири милиона долара. Уорис съчета първокласни актьори с неоткрити още таланти. Не успяха да се споразумеят само за изпълнителката на главната женска роля. Той знаеше коя иска да бъде, но Бонати имаше други идеи. Пътуването до Ню Йорк беше с цел да получи последната сума пари и да се определи окончателно кое момиче ще получи главната роля. Снимките трябваше да започнат след десет дни и не разполагаше с никакво време за размотаване.
Уорис напусна летището, като си подсвиркваше тихо с уста. Взе такси. Със себе си носеше метална кутия с пробни снимки на неговото момиче. Само Бонати да я види, нямаше да има за какво да спорят повече.
Рут бързо влезе в голямото хале на супермаркета. Вече не й правеше впечатление реакцията на хората при вида й. При първия поглед в очите им грейваше възхищение, защото тя беше — и продължаваше да бъде — много красива. След това, когато видеха обезобразената страна на лицето й, възхищението се сменяше с изненада, ужас и най-накрая съжаление.
— Хей, маце… — към нея веднага се присламчи някакъв тип, но думите заседнаха в гърлото му, когато мина покрай него.