Уорис Чартърс се настани в хотел „Плаза“. Защо да не си го позволи! Сметката отиваше при Енцо.
Изкефи се със сауна, масаж и маникюр. Два пъти звънна в резиденцията на Бонати, но Енцо отсъстваше. В три и петнайсет се обади отново. На телефона беше Енцо.
— Имам един филм, който искам да видиш — каза Уорис, зарадван, че най-накрая е успял да се свърже с Бонати. Във филмовия бизнес човек никога не можеше да бъде сигурен.
— Добре — каза Енцо. — Ще го видя. И имам идея за нов финал, който направо ще те убие.
— Да тръгна ли към теб?
— Имаш ли кола?
— Не. Имах намерение да наема.
— Не се безпокой. Ще изпратя едно от момчетата за теб — Русо. Ще те вземе около шест. Ще те чакам.
Уорис затвори телефона и блажено се усмихна.
Лъки не се зарадва на пристигането на Дарио. Кой го беше поканил? Срещата с баща й беше лична, беше предвидена да бъде делова, а се превръщаше в обикновено семейно събиране. Майната му! Имаше толкова работа. Изобщо не й беше до фамилни сбирки.
Двамата с Дарио отдавна не си говореха. След порно-филма и последвалите проблеми не поддържаха никакви връзки.
Атмосферата в апартамента на Джино стана напрегната. Меко казано. Дарио се опитваше да се държи мило и весело, но неудобно закрепеният малък пистолет в кобур под мишницата го притесняваше все повече и повече. Над горната му устна изби пот.
— Защо не си съблечеш сакото — предложи Джино. — Отпусни се, настани се удобно.
— Ей сега.
Ей сега ще ви пръсна черепите. На кого първо? Ако първо застрелям кучката, какво ще направи Джино? А ако избера него за първи, какво ще направи тя?
Мили Боже! Само преди минути Бонати му беше тикнал пистолета и му беше казал: „Направи го!“ Но как? Кого първи, по дяволите! Кого?
— Трябва да си тръгвам — неочаквано скочи Лъки.
Застреляй първо нея. Тя ти създаде най-много проблеми.
Ръката му автоматично посегна към пистолета.
Рио. Един милион. Свобода.
— Джино — Коста излезе от спалнята, — би ли ми поръчал нещо разхладително от рум-сървиса?
По дяволите! Коста! Няма да успее да премахне и тримата. По дяволите! Защо Бонати не му беше казал какво да прави с Коста?
Всичко се обърка. Но той щеше да го направи, разбира се щеше да го направи, но не сега. Друг път. Утре. Вдругиден. Бонати щеше да разбере. Трябваше да разбере. Рио можеше да бъде отложен с ден или два. Милионът нямаше къде да отиде. Пръстите му отпуснаха дръжката на пистолета. Джино го гледаше странно — като че ли усети.
Дарио скочи и се втурна към вратата.
— Трябва да тръгвам, забравих нещо важно — през рамо подхвърли той.
Сега и тримата впериха погледи в него. Ръката му, хлъзгава от пот, посегна и хвана металната топка на бравата.
— Хей — започна Джино, — какво става с теб? Искам да поговорим. Искам…
Завъртя топката и избяга, следван от вика на Джино, но не погледна назад. Втурна се към аварийната стълба — както Бонати му беше казал да направи. Препъна се и падна, надигна се, но отново се препъна. Не му стигаше въздух, задушаваше се. Проклетият кобур с оръжието болезнено глождеше мишницата му.
Защо тичаш? Не си направил нищо!
Постепенно овладя паниката си. Когато стигна първия етаж, вече дишаше нормално.
Излезе спокойно от хотела и се огледа. Отсреща, до тротоара, видя Русо и му кимна, че всичко е наред.
Русо също го видя и кимна едва забележимо в отговор.
После се случи нещо, което Дарио нямаше време да осъзнае. Както си стоеше пред входа на хотела и чакаше Русо да пресече улицата и да го придружи до колата, почувства силен удар в гърба. Господи! Толкова силен, че костите му изпукаха.
Обърна се да види какво се е стоварило върху него, отвори уста да проговори, но вместо думи от нея бликна фонтан кръв.
Върху лицето му се изписа изненада. Бавно започна да се свлича. До него достигаха приглушено крясъците на хора.
Умирам, помисли си той. Простреляха ме!
Тялото му тупна безжизнено и бездиханно на тротоара.
Стивън седеше зад бюрото си и преведен напред внимателно преглеждаше документи, магнетофонни записи, книжа, отчети, показания… Беше ги проверявал стотици пъти. Сега прости си намираше работа, за да убие времето.
Боби тихомълком влезе в офиса.
— Хей, приятел, какво правиш?
Стивън вдигна глава.
— Просто преглеждам нещата…
— Не бе, попитах те какво направи с колата. С мерцедеса? Откри ли на кого е?
— На кого?
— Името Сантейнджело да ти говори нещо?
— Лъки… Сантейнджело — бавно повтори Стивън.
— Дъщерята на Джино Сантейнджело, който току-що се върна в града след дългогодишно изгнание. Приятел и съдружник на Бонати, въпреки че не открихме нищо, което директно да го уличава. Не е замесен в бизнеса с наркотици и рекета. Въпреки това двамата са тясно свързани — Боби развълнувано приседна върху ръба на бюрото на Стивън. — Е, какво ще кажеш?