Алдо беше научил, че кучката се казва Барбара и работи в банка. Живееше с родителите и брат си в малка спретната къща в Малка Италия и беше сгодена за полицай.
— Шибаното ченге! — крещеше Алдо. — Ще му смачкам ташаците!
Двамата стигнаха до банката и изчакаха отвън да свърши работното време. Служителките започнаха да излизат и Алдо ги оглеждаше една по една.
— Ти ли си Барбара Рикади? — мяташе се той от една жена на друга. — Ти ли? Ти?
Беше питал вече шест жени, когато от сградата излезе Барбара. Висока, с кестенява коса и лунички. С очила и дълга пола. Рязко отговори на въпроса на Алдо:
— Да, аз съм. А вие сте Алдо Динунцио. Знам какво се заканвате да направите с мен и искам да ви кажа, че това….
И го заля с такъв водопад от оскърбления, каквито Алдо не бе чувал в живота си. Когато тя се изчерпа, отстъпи назад и вирна брадичка. Беше безстрашна. Победителка.
— Мили Боже! — зашеметен възкликна Алдо. — Това се казва жена!
Джино отново извади късмет. Алдо Динунцио се отказа от отмъщението и насочи усилията си в друга посока — реши заедно с Джино да направят много пари.
Кери, 1928
Проблемът беше да държи на разстояние Уайтджак.
Само че това не беше истински проблем, защото Кери си даде сметка, че не изгаря от желание да го избягва. Защо да го прави? Защото беше забелязал и посегнал на личната собственост на Мадам Мей? И какво от това? Голяма работа. Мадам Мей изобщо не беше фактор за нея. Тлъстата стара чанта! Скоро щеше да стане на четирийсет, а това беше старост.
Освен това Кери вече негодуваше срещу уговорката да дели с нея заработеното. Имаше нужда от почивка, искаше да се разкара оттук. Но нямаше как да се махне без помощта на Уайтджак.
Уайтджак не се беше отказал от нея, разбира се, но й пускаше ръце само когато Мадам Мей не беше в заведението или обслужваше избраните си клиенти.
Един ден бяха във всекидневната и Кери го предизвика.
— Къде са ти топките, големи човече? Да не се уплаши, че мамичка ще ти ги отреже?
Уайтджак се ухили. Лъсна редица чудесни бели зъби, с един облечен в златна коронка в средата — последица от схватка с Мадам Мей в миналото. Двамата работеха и живееха заедно от десет години, от деня, когато той реши да отпразнува двайсетия си рожден ден в един публичен дом и си избра тя да го забавлява. Преди да се окопити, беше се обвързал с нея. А сега това палаво горещо путенце Кери му беше влязло под кожата. Все още изглеждаше изпосталяла като умиращ от глад заек, но пък имаше най-големите бомби от тая страна на Харлем. А чукането с нея сигурно беше нещо специално, та всички мераклии само нея търсеха. Какво ли криеше наистина между мършавите си бедра? Мъжкарят в него непрекъснато му нашепваше, че трябва да го открие.
— Моите топки са моя работа — отговори й той с равен глас. — А ти, миличка, не мислиш ли, че устата ти стана много голяма, откакто си тук. Преди шест месеца беше едно помиярче кожа и кости, дето не можеше и да изджафка както трябва.
Тя се протегна.
— Не само устата ми е станала голяма, големи човече. Мисля скоро да се разкарам оттук.
— Мадам Мей знае ли за големите ти намерения?
— Не, разбира се. Защо да й казвам на Мадам Мей? Тя не ми дърпа конците.
— Нито пък моите.
Виж я ти малката кучка. Явно се опитваше да го докопа и май беше наясно, че ръцете му са вързани.
— Ха! — изсмя се нагло Кери. — Вярно бе! Великият Уайтджак. Като че ли всички тук не знаем кой командва парада.
Той се ядоса, лицето му се наля с кръв.
— Дрънкаш глупости.
— Глупости ли? — присмя му се отново тя.
Той сграбчи ръката й.
— Няма ли да ми дадеш да си смукна малко от устничките ти, малката?
Тя само подигравателно му подхвърли:
— Само не ми казвай, че ти се натискам. Не, Господинчо Всичко Мога-Всичко Знам… Господинчо В Кърпа Ми Е Вързано!
Уайтджак знаеше, че се хвърля в опасни води, но какво от това, по дяволите! Трябваше да й затвори проклетата уста! И той притисна устни в нейните. Засмука ги, после езикът му обсеби устата й.
Тя не остана безучастна. Притисна се в него, обгърна го с крака и той почувства горещата й плът през леката тънка роба.
Беше на косъм да изгуби контрол от възбуда, но умът му продължаваше трескаво да пресмята как да й го начука, без Голямата Мамичка да го научи. Вярно, беше излязла, но повечето от момичетата бяха тук и ако сега някоя от тях влезеше случайно в салона… Е, майната й! Нямаше начин да се опази нещо в тайна в един публичен дом, това се знаеше!