— Хайде, бъди по-смел, големи човече! — смееше се Кери. — И ти го искаш… Знам, че го искаш…
С добре преценени движения тя започна да разкопчава панталона му. Той й позволи да го направи. Изчакваше мига, в който той ще изскочи на свобода, а после ще я оправи така, както никога досега не е оправяна. Чукаше наред от десетгодишна възраст. Така че тя щеше да се порадва на един истински обигран палавник. Късметлия момиче!
— Ох, миличък… ох, сладкият ми… — поощряваше го Кери, — ти… си… съвър… шен…
Беше свалила робата си и сега младото й тяло, сластно и възбуждащо, беше негово. Все още бяха прави, но той беше влязъл в нея. Усещането беше неповторимо! Кучият му син, наистина беше специален!
Целият свят престана да съществува за нея. Шибаният, проклет свят да върви по дяволите! Само този момент имаше значение за нея… Нищо друго… нищо…
В същия миг той се взриви. Изпразни се така, както не го бе правил от години. Като че ли заедно със струята се откъсна и стрелящата главичка.
Майната му! Кери се оказа права. Двамата без думи казаха сбогом на Мадам Мей.
Кери дръпна силно от тънката дълга цигара, пое дълбоко навътре и димът изпълни белите й дробове. Клепачите й се отпуснаха. Марихуана. Наричаха я дрога. Но за Кери тя беше забрава и спокойствие. По устните й плъзна ленива усмивка. Тя подаде цигарата на Уайтджак. Той също дълбоко всмукна, после я подаде на следващия от компанията.
Всички се бяха излегнали върху възглавниците по пода. Кери, Уайтджак, двама музиканти и дребничката Люсил, детето-проститутка, която беше настояла да дойде с тях, когато зарязаха Мадам Мей.
Ама какво зарязване беше само! Страхотно!
Мадам Мей трудно преживя отцепването на Уайтджак.
— Скапан задник, крадец на чернокожи курви… копелдак… сифилитик… — яростно се беше нахвърлила тя върху него. — Почакай само, ще ми паднеш в ръчичките… Няма да си намериш място в този град! Разбра ли! Свършено е с тебе!
Това не беше по вкуса на Уайтджак. Защо да не се разделят като приятели?
— Хайде, хайде, жено… — помъчи се да я успокои той.
— Не ми минавай пак с тия хайде, жено — още по-бясно беше изкрещяла тя, а сплъстените къдрици на русата й перука плъзнаха като змийчета по черното й лице. — С този твой натръскващ от сладост хленч… пак ли ще ми се умилкваш? Познавам те, Уайтджак. Ясен си ми — очите й щяха да изскочат от ярост. — Махай се още днес заедно с долнопробната си курва и кракът ти повече никога да не стъпва тук. Когато започнеш да повръщаш от захарни путета, само да си посмял да ми се домъкнеш, защото си проумял къде е истината!… Чуваш ли ме, чернилко?
— Чувам те. Целият квартал те чува.
Уайтджак реши, че каквото и да прави, раздялата няма да е приятелска. Затова нахвърля дрехи в куфара си и нареди на Кери да е готова. След десет минути тръгват.
Мадам Мей бе застанала в коридора с ръце на кръста и килната настрани перука.
— Дръвник! — пръски хвърчаха от устата й и лепнеха по Уайтджак, докато той пренасяше преметнатите през ръката си костюми до автомобила отвън. — Гологлава мърша! Тъп задник! Как ще се оправяш без мене, бе? Ще се върнеш, знаеш го, ама тогава ще ми пълзиш и ще се молиш… а аз ще те изритам в тъпата гадна, лигава муцуна!
Кери изобщо не си беше представяла такова начало на новия й живот. Искаше й се да има време и да се подготви. Въобще не беше очаквала, че Уайтджак ще хвърли истината за тях в лицето на Мадам Мей.
Но Уайтджак добре си беше направил сметката. Тя беше истинска златна мина. Защо тогава да чака? Пред себе си виждаше поне още десет чудесни години заедно с Кери, която да върши цялата работа. Беше го накарала да се почувства така… страхотно, както от години не се беше чувствал. А щом тази курва него го раздвижи, о, значи струваше много пари. Много. Какъв живот само им предстоеше!
Всъщност да откъснеш Уайтджак от Мадам Мей си беше истинско постижение. Най-печеният сводник в бизнеса! Кери имаше нужда точно от такъв. Беше доволна. Какъв живот само им предстоеше!
Вече бяха потеглили с лъскавия бял „Олдсмобил“ на Уайтджак, когато от заведението изскочи Люсил, онова забавно миньонче, и се затича след колата, като ги умоляваше да я вземат със себе си.
— Нещо пречи ли ни? — двамата се засмяха, почувствали се свободни, и настроението им се вдигна до небесата.
Всичко това се бе случило преди два месеца. През цялото това време не вършеха нищо освен да се забавляват. Една безкрайна фиеста. Развлечения. Безгрижни дни. Безметежни нощи.
Кери сякаш беше попаднала в рая. Уайтджак се кефеше с нея и това й доставяше удоволствие. А в досегашния й живот едно от нещата, които не познаваше, беше удоволствието. Очакваше той веднага да я пусне в бизнеса, но явно плановете му бяха много различни от нейните. Нае апартамент за тримата и когато се настаниха, им каза: