По дяволите, беше длъжен да я остави да реши кога да се върне на работа!
Езикът на музиканта вече облизваше зърната й, но не и сълзите й, когато тя започна тихичко да плаче.
Два след полунощ!
От два часа Кери беше станала на петнайсет.
Джино, 1926–1927
Джино Сантейнджело и Алдо Динунцио навлязоха в нелегалния бизнес и започнаха да се издигат. В началото обединиха парите си и ги инвестираха в няколко камиона висококачествено уиски, доставка от Канада. Не рискуваха да ангажират случайни хора и сами шофираха камионите с няколко отбрани авери охрана — мярка да не бъдат нападнати и ограбени от други гангстери.
Сключването на самата сделка се оказа безпроблемно, но пътят от канадската граница до сърцето на Ню Йорк беше дълго и опасно. Макар че всичко завърши благополучно, неприятните изненади не ги отминаха — камионите се повреждаха, полицията извършваше случайни проверки и, разбира се, многократно ги нападаха.
Джино беше преценил рисковете от начинанието и крайната печалба се оказа значителна, въпреки че част от стоката беше ограбена по пътя.
Алдо и той добре се сработиха. Имаха си доверие и постепенно, доколкото можеха да си го позволят, привлякоха да работят с тях група верни момчета.
Така неусетно измина цяла година. Джино стана на двайсет, но изглеждаше както винаги по-голям от възрастта си. А и въртеше бизнеса като по-опитен и по-възрастен от годините си. Външният му вид и решителната му походка будеха респект. Двамата с Алдо се ползваха с безусловен авторитет и към тях се отнасяха като с важни личности.
Пинки Банана стана главният изпълнител на операциите на групата. На път натискаше газта до дупка и изкарваше ангелите на всеки, който се опитваше да ги спре. Кефеше се от работата, което само по себе си беше опасно, но пък полезно. Продължаваше да живее със Синди — русата фукла с апетитното дупе. Сега я наричаха „Куровдигачката“ — прякор, специално измислен за нея.
Дългите курсове до Канада и обратно обтягаха нервите и създаваха напрежение. Стигна се до сблъсъци. Бандата Сантейнджело, щом си спечели име, започнаха да се карат и бият помежду си. Това беше първият предупредителен сигнал. Джино разбра, че момчетата се разтоварваха от напрежението по време на дългите пътувания по този начин и реши да потърси други възможности. Не беше тайна за никого, че законът за сухия режим си имаше много вратички. Една от най-широко отворените беше разрешението да се употребява спирт в интерес на здравето. А щом лекари имаха позволението да го предписват, трябваше да има и официално производство. Така на определени компании бяха издавани правителствени лицензи, след което те законно произвеждаха алкохол.
Братовчедът на Алдо, Енцо Бонати, беше пуснал пипала в няколко такива компании в Чикаго и околността. А слуховете говореха, че влиянието му е още по-голямо.
— Защо да не се срещнем с него? — предложи Джино на Алдо. Винаги бе имал желание да се запознае с Бонати.
Но Алдо като че ли бягаше от подобна среща.
— Той е опак човек — обясни нежеланието си Алдо.
— Опак ли? — присмя му се Джино. — Та той ти е братовчед, по дяволите! Велик като шибания Капоне. Пусни кръвните си връзки.
Нямаше как, Алдо неохотно прие и след няколко телефонни разговора двамата взеха влака за Чикаго.
Да пътуваш с влак беше истинска почивка. Алдо заспа, а Джино гледаше през прозореца и премисляше живота си. Засега всичко се нареждаше добре. Беше успял да спечели куп пари. Може би беше настъпило времето да изпрати да доведат Леонора. Продължаваше да й пише с помощта на господин Пуласки — редовно, всяка седмица. Нейните писма пристигаха от дъжд на вятър, но пък съдържанието им беше толкова далеч от това, което Джино искаше да му пише, че той не се ядосваше.
Неговите писма преливаха от любов и планове за съвместния им живот.
Нейните писма бяха детински излияния за живота й в училището и вкъщи, без дори намеци за съвместното им бъдеще.
Той се опитваше да я разбере. Беше млада и невинна, не можеше да гледа напред към едно бъдеще, което можеше да се осъществи след години… Сега Джино си представи радостната й изненада, когато разбере, че бракът им вече чука на вратата.
Беше намерил апартамент, който нае срещу доста солена сума. Вярно, не беше достатъчно голям, но се намираше в добър квартал — в централната част на града, близо до Парк авеню. Леонора щеше да го хареса. Щеше да го обзаведе сама. Преди пристигането й той щеше да направи една единствена покупка — голямо комфортно двойно легло.
Едва не изстена при тази мисъл. Легло… Секс… Жена…