— О-хо! — не се стърпя Алдо, при вида на изстрелващите се във въздуха крака в сребристи чорапи и изкусителните пухкави бои, които се увиваха предизвикателно около десет чифта специално подбрани, апетитни цици, той забрави Барбара.
Джино се размърда неловко на стола, членът му щеше да се пръсне в панталона. И ангел да беше, пак щеше да му стане при живота, който водеше.
После в светлинния кръг застана Пийчиз, облечена в изключителен тоалет — дългата до пода бляскава рокля прилепваше по тялото й като кожа. Изчака да затихнат възторжените аплодисменти и запя с писклив глас:
Мъжете я зяпаха като хипнотизирани и Джино веднага разбра защо всички я обожават. Такова изключително женско тяло беше мечтата на всеки мъжкар, пък и не само на него.
Енцо доволно подръпваше от хаванската си пура.
— Как е, а? — гордо попита той.
Алдо премлясна над събраните си пръсти.
— Муцка! Братовчеде, знаеш точно какви да намираш. Мисля…
Не успя да довърши изречението си. Внезапно сякаш таванът се срути върху тях и настъпи ад. Без никакво предупреждение в заведението нахълтаха няколко мъже с автомати и започнаха да стрелят. Куршумите свиреха и валяха отвсякъде, сякаш някой поливаше с маркуч рози.
Настъпи истински хаос. Паника обхвана всички, хората крещяха, някои се втурваха към изхода, но се препъваха в проснатите трупове на улучените.
Бърз като светкавица, Енцо скочи, преобърна масата и се прикри зад нея. Алдо бе улучен в ръката. Джино не беше засегнат — инстинктът му, изострен от опасностите на улицата, го запрати на пода в мига, когато изтрещя първият откос.
— Шибаняци! Скапани шибаняци! — крещеше Енцо. — Какво чакате? Стреляйте!
Неговите хора вече отговаряха на огъня. Двама обаче бяха мъртви, а за останалите трима беше невъзможно да се справят с нападателите, които започнаха да се изтеглят, щом видяха, че добре са свършили работата си.
Джино пълзешком измъкна Алдо и го прикри зад гърба си.
Енцо беше извадил пистолета си и стреляше напосоки от другата страна на масата. Хвърли един патлак към Джино.
— Разкажи им играта! — изкрещя той.
Над пукотевицата и стоновете се извиси женски писък:
— Мъжът ми! О, Господи! Мъжът ми… Лицето му… О, мили Боже!
Джино стисна ръкохватката на пистолета и се прицели към една от отстъпващите фигури. Никога досега не беше използвал оръжие, но Пинки Банана го беше научил как да го прави. Дръпна спусъка.
— Улучи го! — изгърмя след изстрела гласът на Енцо. — Попиля му червата на копелето!
Дъждът от куршуми секна, когато нападателите стигнаха вратата, отвориха я и избягаха навън. Вътре останаха само двама от тях — единият беше застрелян от Джино, а другият — ранен в крака — се опитваше да се измъкне.
Енцо не се поколеба. Вдигна револвера си и стреля в мъжа. Предсмъртен, пронизителен вик. И още един труп се свлече на пода.
— Хайде — тихо, с метален глас изкомандва Енцо, — да изчезваме оттук, преди да са довтасали ченгетата.
Едва сега Джино се изправи и се огледа. Предишното шикозно заведение се бе превърнало в касапница. Изпотрошени стъкла. Кръв. Трупове.
— Нищо не можеш да направиш за тях — каза рязко Енцо, сякаш прочел мислите му. — Помогни на Алдо! Хайде, размърдай се! Ще ви качим на влака… все някак ще издържи до Ню Йорк.
Джино прихвана Алдо, чиято рана обилно кървеше, но състоянието му не беше критично.
Енцо ги преведе до чакаща пред задния вход кола.
— Потегляй! — извика той на шофьора, който мигновено запали мотора, изчака тримата да се метнат в колата и потегли със свирещи гуми.
— Добре ли си, шефе?
— Не! И някой ще си плати за това. Как, по дяволите, успяха да минат покрай Биг Макс и Шоти?
— Със стрелба. Откоси. Аз изпълних това, което ми беше казал да правя — метнах се на колата и минах отзад. Нали така, шефе?
— Да, така — гласът на Енцо беше суров. — Тръгвай за гарата. Двамата трябва час по-скоро да изчезнат — после се обърна към Джино: — Държа се добре. Хареса ми. Много добър стрелец си.
Джино кимна. Не се опита да проговори. Страхуваше се, че ако отвори уста, свилият се на топка стомах щеше да изхвърли съдържанието си.
Пристигнаха на гарата за броени минути. Там Енцо почти ги изблъска вън от колата. Беше притеснен и му личеше. Върху главата му се бяха струпали неприятности и само хлапетата му липсваха — отвличаха вниманието му.