— к’во става с тебе, жено? — грубо я попита един ден той. — Беше най-апетитното и сладко парче, което съм имал, а сега получавам само студен задник.
— Просто съм изтощена — отговори тя. — Работя много повече и много по-различно отколкото при Мадам Мей… срещу по-малко пари… Мислех, че ще се настаним някъде и ще имаме свое собствено заведение…
— Преди да го направим, трябва да съберем много, много мангизи. Не е моя вината, че тая кучка Мей изтегли всичко от банковата ни сметка, преди да си взема дела.
— Не знаех, че е направила това! — възкликна Кери.
Уайтджак великодушно продължи:
— Е, виждаш, жено, че не ви притеснявам с моите проблеми, а вие двете доста ме притеснявате с вашите — стана от леглото и се протегна. — Хайде да се поразходим малко!
Тя въздъхна едва чуто. Толкова й се искаше да излезе, да се махне за малко от наетото тясно жилище, да подиша чист въздух, но просто не можеше да си го позволи. Очакваше клиент, редовен клиент, когото не можеше да върне.
— Аз няма да мога! Но ти излез.
— Ще изляза, разбира се, че ще изляза! И дори ще намеря някое подходящо момиче — да ви помага — взе сякаш между другото двайсетте долара, които последният клиент на Кери бе оставил на масата. — Какво ще кажеш, а? Една платинено руса мацка. Представяш ли си я сред вас двете, а? Трите ще бъдете страхотна комбина, неповторимо шоу и май наистина ще натрупаме големи пари.
— Шоу ли? — Кери не разбра за какво говори той.
— Шоу, захарче, шоу! Три котенца като вас да се галят и смучат една друга… да си играят… Знаеш, нещо подобно на онова, което си правила там, на острова…
Кери се смръзна.
— Не!
Той не се разгневи. Но гласът му, неговият обичайно ленив и приятелски глас, я шибна като с камшик:
— Ти си проститутка, жено! При тебе няма „не“!
Той се облече и излезе, без повече да й каже дума. Тя също мълчаливо го гледаше. После се хвърли в леглото и плака, докато очите й пресъхнаха.
Не чу, че Люсил е влязла при нея в стаята. Усети присъствието й едва когато мъничката й ръка утешително потупа рамото й и започна да я гали по гърба.
— Ти си мислеше, че той е принцът от приказките, нали, миличка? — попита я съчувствено Люсил. — Той е нашият сводник, мила, а ние сме неговите проститутки. Всички сме заедно в кюпа. Така че няма нужда да страдаш. Знам, че ти се плаче, но я си помисли какво ми е на мен.
Кери седна в леглото и загледа настойчиво Люсил.
— Не разбираш — започна тя с накъсан глас. — Ти винаги си живяла така. Аз можех да имам друг живот, но собственият ми вуйчо ме изнасили, заключи ме и започна да ме продава. Изпращаше при мен мъжете един след друг, докато родната ми баба седеше в съседната стая и събираше парите. Нямах още тринайсет. И оттогава… все същото…
Люсил премигна срещу нея, за да сдържи сълзите си.
— Кери, бях на шест години, когато вкъщи разбраха, че ще си остана джудже. Тогава баща ми ме продаде на една пътуваща група циркаджии, която минаваше през града ни. Всички те бяха наркомани. Докато станах на единайсет, задоволявах капризите на всеки загубеняк от трупата. Уайтджак ме откри, когато станах на шестнайсет. И ме спаси… Да, това наистина беше спасение за мен. Той ме измъкна от онова дяволско котило, беше мил с мен, събуди желанието ми да живея… Заведе ме при Мадам Мей — истински рай, ако го сравниш с това, на което бях свикнала.
Кери слушаше напрегнато, постепенно собствените й проблеми някак започнаха да изчезват.
— Тези последни няколко месеца с теб и Уайтджак са най-прекрасното време в целия ми скапан живот — продължи Люсил. — И двамата се отнасяхте с мен като с нормално човешко същество, а не като всички онези ненормалници, които се гавреха и ме съсипваха, защото съм джудже. Бих направила всичко за Уайтджак. Той е добър човек. И ти, миличка, трябва да мислиш така. Уайтджак постъпва добре и с двете ни.
Кери мълчаливо кимна в знак на съгласие. Такъв беше.
— Защо тогава плачеш? — попита дребосъчето. — Щото си проститутка? Това ли е нещастие? И аз съм проститутка, но изобщо не се притеснявам. Уайтджак е сводник и си върши работата. Не бива да му пречим. Хайде, скъпа, избърши сълзите си и да се връщаме на работа.