— Пинки, момчето ми. Да ме съсипеш ли искаш?
Пинки Банана шумно се изсекна, избърса с ръка носа си и намигна на Джино и Алдо.
— Е, само имайте търпение, момчета… тепърва започва тъжната история.
— Не знаех, че ще дойдете тази вечер — опита се да ги омилостиви Дебелия Лари. — Ако знаех, разбира се щях да запазя най-хубавата маса. Но нямаше как да знам, виждате, че заведението е препълнено и масата е обещана на една дама, истинска дама, която от две седмици ни е редовен посетител. Това е нейната маса.
— Лайнени дрънканици — Пинки се прозя.
— Е, хайде, момчета — изпъшка многострадално Дебелия Дари, — трябва да се преместите.
Очите на Пинки Банана внезапно станаха студени и замръзнаха като бучки лед.
— Да се преместим ли, Фасто? Добре ли го чух?
Дебелия Лари видимо побеля. Плащаше достатъчно на едни бандюги да не закачат заведението му, а сега трябваше да се оправя и с местните гангстерчета.
Пинки Банана вече беше готов да нападне.
Наложи се Джино да се намеси. Нямаше никакво желание да става скандал.
— Тази ли е твоята дама от висшето общество? — той посочи високата жена с наметка от лисичи кожи, която стоеше до вратата и се оглеждаше. Придружаваше я млад мъж, който явно изглеждаше много притеснен.
Лицето на Дебелия Лари лъщеше от пот.
— Ъхъ.
— Тогава я покани. И онзи симпатяга, дето е с нея. Да заповядат при нас. Ние не възразяваме, нали, момчета? — намигна на Пинки Банана. — Малко образование от висша класа ще ни се отрази добре, така мисля.
Дебелия Лари кимна. Не беше най-добрият изход от затруднението, но повече от това не можеше да се направи. Какво да каже на госпожа Дюк? „О, извинете, госпожо Дюк, мадам, на вашата маса са се настанили трима нехранимайковци, които отказват да я освободят, така че, надявам се да нямате нищо против и да седнете при тях тази вечер?“ Госпожа Дюк щеше да е възхитена. От две седмици насам тя идваше всяка вечер. Истинска дама, облечена винаги в красиви дрехи, пиеше само шампанско. Всяка вечер с различен младок. Всяка вечер едно и също. Пристигане десет минути преди шоуто и тръгване десет минути след него. Дебелият Лари изобщо не се питаше с какво могат да я впечатлят изпълненията на шестте момичета с пискливите си гласчета, размахващи високо крака и най-тъпите вицове от тази страна на Ийст Ривър, които разказваше некадърният комедиант. Щом идваше, явно се забавляваше… О-хо! Май ще се наложи да си каже сбогом с госпожа Дюк. Жалко, разбира се, но беше за предпочитане пред куршум, който да пробие търбуха му някоя нощ. Каквото и да се опиташе да измисли, номерът нямаше да мине пред Пинки Банана. Единственото решение беше да свири по гайдата му.
Дебелия Лари тръгна към нея.
Тя го посрещна с лукаво вдигнати вежди.
— Някакъв проблем ли има тази вечер, Лари?
Страхотно му харесваше как произнася това „Лари“. Нямаше грешка тая жена! Истинска класа.
— Малка грешка с резервациите, госпожо Дюк. Нали виждате, препълнено е. Глупавата сервитьорка е отскоро, не е разбрала, че това е вашата маса.
— Не можеш ли да ги настаниш на друга маса? — тя като че ли се забавляваше от очевидното смущение на Дебелия Лари.
— Всичко е заето, госпожо Дюк — той извади носна кърпа от горното джобче на сакото си и избърса потното си лице.
Казваше истината. Заведението беше претъпкано.
— Това да не би да означава, че няма къде да седна? — от благосклонен гласът й стана леден.
— О, не… не… — започна да каканиже Дебелия Лари. — Моля, ако нямате нищо против… да споделите вашата маса с…
— Май нямам никакъв избор — тя бързо мина покрай Лари и тръгна към нейната маса. Младият й придружител мигновено я последва.
— Клемънтайн… мислиш ли… — нервно заговори на гърба й той. — Защо не отидем в някое друго заведение?
Джино, Пинки Банана и Алдо наблюдаваха сцената. Когато тя тръгна към тях, те се спогледаха с удивление. Всички бяха очаквали да откаже, да се врътне и да си излезе.
— Да не беше си отварял голямата уста, бе! — изсъска Алдо към Джино. — к’во ще й кажем сега?
— Да не мислиш, че ще си направи труда да разговаря с нас? — промърмори Джино. — Все пак, внимавай какви ще ги плещиш.
— Ей, педераст скапан! — възмути се Пинки. — Няма да внимавам какво говоря заради някаква смотана нафукана мадама.
— Добър вечер, джентълмени — тя вече стоеше до масата и ги оглеждаше със студените си зелени очи. — Току-що научих, че тази вечер ще сме на една маса. Не бихте ли се посместили малко… както виждам, ще ни е необходим още един стол.