Джино сви рамене. Беше объркан. Не искаше да мисли за друга жена освен Леонора. Но точно тази за броени минути го беше надървила. И още по-точно — зърната на гърдите й, които сякаш дяволито се подхилваха под носа му. Може и да беше объркан, но знаеше, че никога няма да позволи на Леонора да облече такава рокля. Не и тя! Никога.
— Не. По-често съм тук, наоколо. Но Ню Йорк е моят град.
— Убедена съм — нежно го поощри тя.
— И мой също — побърза да се намеси Пинки Банана. — Най-хубавият ши… най-хубавият град — смота неловко той и хвърли поглед към Алдо, който едва сдържаше смеха си.
— С какво се занимавате? — очите на Клементайн не се откъсваха от Джино.
— Каквато работа пожелаете, и я свършвам — отвърна вместо него наперено Пинки. Не му се искаше да изпуска инициативата. — Няма работа, с която да не мога да се оправя.
— О, така ли? — тя погледна към него и очите й леко се присвиха, все едно че гледаше настъпено кучешко лайно на тротоара. — А вие? — отново се обърна към Джино. — С какво се занимавате?
Искаше му се тя да не го гледа така. Знаеше добре какво иска, но се чувстваше, сякаш е изложен за продан.
Реши да я постави на място.
— Занимавам се с превоз на товари с кораби — каза той. — След няколко седмици отивам до Сан Франциско да натоваря няколко кораба на бащата на моята годеница. Уговорено е, докато съм там, да се оженим.
Ако това не я спреше, нищо друго нямаше да може.
Пинки Банана вдигна изненадан вежди.
— Какви корабни превози? Не зна…
Джино го срита под масата.
— Хм — Клемънтайн изглежда се замисли. — Моят съпруг се интересува от бизнеса с корабни превози. Може би няма да е лошо да се срещнете с него.
Джино не повярва на пуснатата въдица.
Хенри Муфлин Джуниър слушаше размяната на реплики. И двамата лъжеха. Той беше поканил Клемънтайн Дюк да излязат заедно, защото тя беше най-желаната, най-привлекателната жена на света. Изобщо не му бе минало през ума, че голямото приключение ще свърши в тази евтина кръчма, където Клемънтайн изяжда с очи това нищожество, едно нищо и никакво гангстерче. Не беше честно да се държи така.
— Клемънтайн, скъпа — каза бързо той, — защо не отидем другаде? Знам едно фантастично място…
— Млъкни, Хенри!
Той се сконфузи, пъпките по врата му направо загоряха.
Клемънтайн започна да рови в чантата си.
— Ей сега, само минутка… Аха! Ето — тя извади една красиво напечатана визитна картичка и я подаде на Джино. — Ето, вземете. Ако проявявате интерес към съвместен бизнес с моя съпруг, само ми се обадете и ще го обсъдим. Приемните ми часове са между единайсет и дванайсет, почти всеки ден — усмихна се. — Когато се върнете от Сан Франциско… Преди да заминете за там.
Пинки зяпна и си остана така, с отворена уста. Разгонена кучка! Какво я гъделичкаше, та така му се слагаше! И този чекиджия Джино! Да изпуска такова парче, когато му е кацнало право на оная работа. Жените се лепяха по него!
Джино взе картичката и я прибра в джоба си. В сравнение с Леонора тая жена изглеждаше толкова опитна, че да я обърне щеше да бъде истинско изживяване. Нее, по дяволите! Някаква си високопоставена курва пристигнала при простолюдието да си хване някого, за да прекара нощта!
Тя се изправи.
— Ще ми се обадите, нали? — отново задържа погледа си върху него. Облиза тънките си устни и прелъстително се усмихна на Пинки и Алдо. — Благодаря ви, джентълмени, че ни приехте на вашата маса. Беше истинско удоволствие да се запозная с вас.
Хенри Муфлин Джуниър се изправи рязко, при което бутна масата и едва не разля чашите.
— По-полека, колежанче — настръхна Пинки Банана.
— Из-звинете — заекна Хенри, още по-сконфузен. — Клемънтайн, т-трябва да платя сметката.
— Лесна работа — обади се Джино. — Шампанското е от мен.
Госпожа Клемънтайн Дюк си тръгна, без дори да благодари.
Джино не изпита разочарование. Не беше очаквал, че ще го направи.
Пред вратата Дебелия Лари й прегради пътя.
— Госпожо Дюк, напускате преди шоуто? Такова нещо не се е случвало досега! — дебелите му бузи се тресяха от желание да й угоди. — Ако ония нехранимайковци са ви оскърбили…
— Напротив, Лари. Прекарах чудесно. А твоите приятелчета бяха очарователни.
— Айде бе?! Те? — челюстта на Дебелия Лари едва не се откачи от изумление.
— Бъди спокоен, те наистина бяха очарователни.
— Тая ме разби! — извика възбудено Пинки Банана, който се беше изправил и гледаше след отдалечаващата се госпожа Дюк. — Голяма работа е, а? Супер! Като гърмящ пистолет! Видяхте ли как й шаваха очите, сякаш с тях те изстисква в леглото, а?
— Ама куршумчетата не бяха в твоята посока — засмя се Алдо. — Джино Овена й беше на мушката!