Ето как се бе стигнало до пътуването до Ню Йорк.
Разбира се, не беше казал на родителите си защо иска да отиде. Подозираше, че ако разберат истинската причина, няма да му разрешат да отпътува. Затова си измисли благовиден претекст — посещение на музеи, забележителности и художествени галерии.
— Просто ми се иска да се разнообразя преди колежа.
Обяснението по чудо беше прието. Мери и Франклин Зенокоти бяха забележителни родители.
Франклин извади от бюрото си пачка пари, отброи сто долара и ги подаде на Коста.
— Надявам се, че ще прекараш добре, синко — каза той добродушно, макар да го гризяха съмнения дали не е сбъркал, като е разрешил на Коста да замине в Ню Йорк. — Сестра ми и съпругът й са чудесни хора, ще те приемат с отворени обятия. И ти непременно трябва да им покажеш уважението си.
— Да, сър — думата уважение откъсна Коста от мислите му и го върна към действителността. — Разбира се, сър.
Джино отиваше един път в седмицата, в уговорено време, на посещение при Вера. Беше му дошло до гуша да я заварва с клиент, не му беше приятно, затова й каза, че ще идва при нея в сряда вечер и иска тогава да е свободна. Тя се стараеше да спазва уговорката им и с нетърпение очакваше пристигането му. Обикновено отиваха да гледат някой филм, после се отбиваха да хапнат нещо леко и да изпият по един млечен шейк. Бяха странна двойка, долнопробната застаряваща щърба проститутка и здравият силен млад мъж, преливащ от енергия.
— Имам достатъчно, за да се откажеш от твоята работа — казваше й Джино всяка сряда.
— Я си дръж парите! — сопваше му се тя. — Какво да прави стара брантия като мене без някакво занимание — после се ухилваше. — Пък и си обичам работата.
Джино изпитваше съмнения дали Леонора ще приеме Вера. Но беше решил да ги запознае с надеждата, че все някак ще се спогодят. Щеше да разкаже на Леонора живота на Вера, щеше да й обясни и това, беше убеден, щеше да оправи нещата. Леонора беше толкова сърдечна, нямаше начин да не разбере, щеше да прояви съчувствие и щедрост… Щеше да проумее факта, че в живота има много други неща извън тяхното безметежно брачно съжителство в Сан Франциско.
Всеки път, когато мисълта за Леонора минаваше през ума му, той изпитваше силно вълнение. Собствено семейство! Не можеше да чака повече. Съпруг и съпруга!
Джино Сантейнджело.
Леонора Сантейнджело.
Семейство Сантейнджело.
— За какво си се замислил, Джино? — попита го Вера. — Защо не си пиеш шейка?
— Хей — буйно възкликна той и плесна с ръце. — Как ти се струва? Леонора Сантейнджело. Как ти звучи, а?
Вера разгърна въодушевлението му до небесата.
— Звучи чудесно!
Кери, 1928
Уайтджак се запиля някъде цяла седмица.
Отначало Кери се разтревожи, после се ядоса.
— Той може да се грижи за себе си, миличка — успокои я Люсил. — Ние също можем. Ще се върне, скоро ще се върне, ще видиш.
— Откъде си толкова сигурна? — гневно я попита Кери.
— Няма как да не съм, миличка. Та нали тук са неговите двайсет и три костюма!
Люсил се оказа права. Една сутрин Уайтджак влетя в апартамента свеж като краставичка, очарователен както винаги.
— Къде беше? — изкрещя Кери.
Той властно прекрати крясъците й.
— Замълчи, жено. Обикалях, за да намеря оная платиненоруса мъжкарана, за която ви говорих.
— Аз пък си помислих, че си тръгнал на колене да молиш опрощението на Мадам Мей…
Той се засмя.
— Да се върна при оная кучка? Ти ме взимаш за някой друг, миличка!
— Можеше да ме предупредиш, че ще отсъстваш. Притеснявах се…
Той разтвори робата й, обхвана гърдите й и се заигра със зърната й.
— Не знаех, че трябва да се разписвам в регистър…
— Ох, Уайтджак! — ласките му мигновено унищожиха съмненията й. Вече копнееше да го зарадва. — Люсил и аз през тази седмица събрахме триста долара! — обви ръцете си около него и го притисна силно към тялото си. — Те са за теб, мили!
Той нежно я отдели от себе си.
— Хайде, облечи се и стягай багажа! Днес се местим!
— Какво имаш предвид?
— Нищо по-различно от голям апартамент в хубав квартал.
Очите й щяха да изскочат от изумление.
— Как го направи? Мислех, че нямаме пари.
— Колко пъти съм ти казвал, че това е моя работа. Само да го видиш — изцяло преобзаведен!
Дебелакът, захапал пура, се усмихваше доволно на приятелите около него. Бяха трийсетина мъже. Успели бизнесмени на средна възраст, добре похапнали и доволно пийнали.