— Даа! — извика сърдито той.
Коста усети по гласа, че Джино е ядосан и се поколеба дали да не се върне по-късно. Но в края на краищата беше пропътувал целия път до Ню Йорк, за да каже нещо лично на Джино и това само щеше да отложи часа на неприятната истина.
— Аз съм, Коста Зенокоти — извика той пред заключената врата.
— Коста? Какво, по дяволите, правиш тук?
Джино отвори широко вратата, потупа приятеля си по рамото и го вмъкна в малката, разхвърляна стая.
— Хей — възкликна той, — ако някой друг ме събудеше толкова рано, щях да му размажа физиономията. Но това си бил ти! Хубаво е, че те виждам. Защо не се обади, че ще идваш?
Коста беше репетирал стотици пъти как да каже истината на Джино. Но сега в главата му настъпи хаос и той разбра, че единственият начин да му съобщи неприятната вест, е да я каже направо и открито.
— Дойдох заради Леонора. Исках лично да ти кажа какво се случи.
— Какво се случи ли? — кръвта се оттегли от лицето на Джино.
— Тя се омъжи — каза тихо Коста. — Омъжи се за друг.
Сряда, 13 юли 1977
Ню Йорк и Филаделфия
— Чувствам се така, сякаш в устата ми се е намърдал някакъв гаден задник и е седял там цяла нощ — изрече Лъки и тежко въздъхна. — Колко ли време сме тук?
Стивън вдигна към очите си блещукащия циферблат на часовника, стисна зъби и ехидно я осведоми:
— Пет часа, десет минути и четиринайсет секунди.
— Сякаш са минали пет месеца! — не обърна внимание на заяждането му тя. — Никога не съм се чувствала по-неудобно и в по-голяма безпътица. През целия си живот!
— Казах ти, и пак ще повторя. Просто се отпусни. Нищо друго не може да се направи.
— Спомням си — студено отбеляза тя, пренебрегвайки съвета му, — че съм гледала филми, но там затворените в асансьора не се отпускаха просто така, без да правят нищо.
— Така ли? — реагира също така студено Стивън. — И какво правеха?
— Исусе! Знам ли?
— Но нали ти го каза!
— Казала-казала, споменах го, защото си помислих, че сам ще стигнеш до отговора. Трябваше да се досетя по-рано, нали си пълен загубеняк…
— Ти си гледала такива филми, не аз.
— Винаги ли си такъв образец на благоразумието?
Той искрено се възмути.
— Какво, по дяволите, очакваш да направя!
— Оу, и образец на възпитание! Какъв език само!
Нямаше да му е трудно да я удуши. Щеше да постави големите си силни ръце около това, което в представите си нарече пилешко вратле, и щеше да стиска, да стиска, докато от тъпия й задник не започнат да хвърчат искри.
— Спомних си! — живо възкликна тя и прекъсна сладките му мечтания. — „Хотел“, по романа на Хейли, прожектираха го преди няколко месеца. Напипаха някаква ръчка, завъртяха я и отвориха покрива на асансьора… после се изкачиха нагоре по едно въже…
— Писна ми от глупостите ти — изръмжа той. — Ако мислиш, че ще ти търся някаква ръчка, а после ще драпам четирийсет етажа нагоре, ти направо си мръднала.
— Глупостите ми ли, а? Май направо не ти стискат ташаците! — заяде се тя.
— Стига, стига, лейди. Затова пък твоят кураж стига и за двама ни.
Коста тръшна слушалката. Дарио. Попаднал в беда. Като че ли винаги не е в беда. Винаги. Толкова хубав, русокос и мъжествен… И… перверзен.
Ако някога Джино откриеше истината за единствения си син…
Коста тихо изруга. Беше винаги толкова овладян, толкова сдържан, но Дарио можеше да го накара да псува по всяко време.
Замисли се за момент, после вдигна слушалката и бързо набра номера. Обади се женски глас.
— Рут, скъпа — каза спокойно той. — Коста Зенокоти на телефона. Как си?
От слушалката го заля водопад от оплаквания поради спирането на тока. Той я прекъсна.
— Рут, знам, знам. Там ли е Сал?
— Ей сега.
— С какво мога да помогна, господин Зенокоти? — обади се гласът на Сал.
Коста й продиктува адреса на Дарио.
— Незабавно иди там, мила — настоя той. — Ще се наложи да изкъртиш вратата, за да влезеш. Има някакъв проблем с ключалката. Виж кой е виновен и се оправи както ти решиш, че е най-добре. Обади ми се утре да ти платя.
И затвори телефона. Дарио имаше късмет. Сал беше истински експерт в разрешаването на особени ситуации. Разбира се, можеше й да не й се наложи да действа. Но нямаше как да отмине зова за помощ на Дарио. Можеше ли въобще някой да го направи?
Само Джино.
Може би.
— Мамичката ти ебана!
До Дарио достигна ликуващият крясък на момчето. Той се сля с трясъка от разбитата ключалка. Сигурно беше намерил някакъв тежък предмет в банята, за да я счупи.