— Къде си, путьо скапан? — продължаваше да крещи той. — Няма да си спасиш скапания педерастки задник, като се криеш!
Дарио се беше измъкнал в кухнята. Сега дебнеше клекнал зад вратата, стиснал здраво в протегната си напред ръка ножа за рязане на месо.
— Мамичката ти курвенска! — оттатък крясъците продължаваха. — Ще те пипна!
Кери замаяна вървеше по улиците на Харлем. Като че ли куцо и сакато от обитателите му бяха наизлезли на улицата да търсят какво да откраднат. Чупеха стъкла на витрини и разграбваха каквото им попадне. Двама мъже едва не я събориха, минаха покрай нея, помъкнали огромен дъбов сандък. След тях младо момиче пъшкаше под тежестта на голям телевизор. Отвсякъде гърмеше рокмузика.
Никой не й обръщаше внимание. Беше просто една от тях, с разрошена коса, размазан грим и разкъсани уши, от които капеше кръв.
Представяше си как изглежда, но това изобщо не я вълнуваше. Беше изпълнена с гняв, помитащ, неконтрулируем гняв, който я водеше по улиците към мястото на срещата.
А животът й беше толкова подреден, толкова спокоен допреди два дни.
Тогава телефонът иззвъня. Обади се приглушен глас, който й каза, че ако знае кое е добро за нея, трябва да дойде пред магазина за месо в западната част на града, на Сто двайсет и пета улица. В девет и половина. Сряда вечерта.
— Кой се обажда? — беше попитала Кери с нервен шепот, защото Елиът беше в съседната стая.
— Ако не искаш миналото ти да стане публично достояние, ела там! — и връзката прекъсна.
Кери не можа да разбере дори дали се обажда мъж или жена.
Затича се по-бързо надолу по улицата. Беше й определена среща. Някой я чакаше. И тя трябваше да открие този някой.
Трябваше!
Огромният реактивен самолет плавно започна да се приземява. Веднага след като машината рулира на пистата и спря, жената на седалката до Джино изведнъж се преобрази в друго същество. Отдръпна ръката си от неговата, сякаш беше заразен със срамна болест, и щракна надменно с пръсти към стюардесата.
— Норката ми! — нареди тя с властен тон.
— Веднага ще я донесат, мадам — служебно отговори стюардесата и се наведе над Джино.
— Имате ли осигурен превоз до Ню Йорк, господин Сантейнджело?
— Не — отговори Джино. — Изобщо не съм предполагал, че ще кацна във Фили.
Момичето се изкикоти.
— Разбира се. Но човек не знае какво може да му се случи.
Той откопча предпазния колан.
— Можете ли да уредите кола за мен?
— Разбира се. Дори бих ви посъветвала да прекарате нощта във Филаделфия. За предпочитане е пред най-разкошния хотел в Ню Йорк. Очевидно целият град е без ток и там не знаят докога ще продължи всичко това.
Той се замисли. Имаше запазен апартамент при Пиер, но стюардесата беше права. Щом в града нямаше електричество, беше глупаво да пътува дотам.
— Ще ми препоръчате ли хотел?
Момичето отново се усмихна.
— Естествено, господин Сантейнджело. Дори бих могла да остана с вас.
Най-после Лъки беше заспала дълбоко. Стивън почувства облекчение. Без непрекъснатите й заяждания и недоволно мърморене висенето в тая затворена кутия не беше чак толкова лошо. Дори беше отпускащо. Някои дори плащаха за такава терапия. Лъки промърмори нещо несвързано в съня си.
Е, не беше съвсем прав да се нахвърля така срещу нея, да я обвинява, че е груба и неприятна. Сигурно беше уплашена.
Я стига, сам се спря Стивън, няма начин жена с такава уста да се плаши от нещо.
— к’во става? — гласът й беше дрезгав и гърлен, Лъки сепната се събуди и заразтрива очите си. — Исусе Боже! Не сме още в скапания асансьор, нали?
— Напротив, точно в него сме.
— Ама аз май ще се напишкам…
Напишквала се! Като че ли и затова беше виновен той.
— Наистина ще се напишкам — повторно го увери с кисел тон тя. — Точно сега!
— Съчувствам ти — саркастично отбеляза Стивън, — но когато са проектирали асансьора, изглежда са забравили за отходно място.
— Ти си един шибан, гаден задник!
Той не й отговори. Остави я да си дрънка каквото иска. Горещината ставаше непоносима. Климатичната инсталация не работеше заради спирането на тока и сега, часове по-късно, в асансьора беше горещо като в пещ. Той беше съблякъл дрехите си, но макар само по гащета, тялото му се къпеше в пот, все едно беше в сауна.
Спомни си как бяха ходили на сауна със Зизи през медения им месец. Малката лисичка Зизи. Цялата динамит и лошотия. Майка му наистина беше права за нея.
— Опала! — възкликна Лъки. — От двегодишна не съм се напишквала в гащите.
— Христе Боже!