— Не го вземай навътре — успокои го тя. — идва твоят ред!
Дарио слушаше как момчето вилнее из апартамента. Слушаше най-отвратителните псувни и ругатни през живота си. Слушаше как мебелите му стават на парчета. Но всъщност всичко това не достигаше до съзнанието му, ангажирано само с мисълта, че оня може да го докопа.
Сърцето му диво биеше. Какво от нещата, които бе извършил, беше толкова ужасно? Беше гей. И какво от това? Не беше престъпление, нали така! Винаги се отнасяше добре с партньорите си в игрите. Винаги им плащаше, щом усетеше, че ще приемат парите.
Мили Боже! Целият му живот беше една голяма лъжа. И точно защото беше син на знаменития Джино Сантейнджело. Дарио започна да трепери, затвори очи и силно стисна клепачи. Всяка секунда момчето щеше да го намери и тогава всичко може би щеше да свърши.
Кери не успя да открие магазин за месо на Сто двайсет и пета Западна. Продължи да върви напосоки, сляла се с тълпите хора, които се вълнуваха като море край нея. Не й пукаше, че я блъскат и бутат. Само да знаеше кой е този, когото търси!
— Рождество Христово! Рождество Христово! — припяваше неистово слаба кокалеста жена, която си пробиваше с лакти път през тълпата.
Кери пропадна в канавката, когато се опита да избегне две момчета, които с всички сили размахваха железни прътове и се опитваха да разбият решетката на една бижутерска витрина. До тях банда хлапета счупиха дебелото стъкло на магазин за домакински уреди и миг след това тълпата се юрна вътре и за секунди разграби всичко.
— Да изгорим това проклето място! — изкрещя едно момиче.
Тълпата закрещя след нея:
— Да го изгорим! Да го изгорим!
Кери ускори крачка. За петдесет години нищо не се беше променило. Харлем продължаваше да е раят на плъховете!
Точно тогава видя магазина за месо. Но тя вече беше минавала покрай него? Вътре нямаше място от хора, тъпчещи пазарските си чанти с котлети, пилета, с всяко нещо, което можеха да докопат.
Огледа се. Пред магазина не забеляза някой, който да чака. Отново си помисли: Кой си ти, дето те търся!
Имаше само един начин да го открие. Да чака. И да види ще се появи ли някой.
— На колко години си, Джил? — попита Джино.
— На двайсет и две — отговори Джилиън, хубавата стюардеса, която сега стоеше до леглото по евино облекло.
— Двайсет и две?
— Аха и мно-о-го опитна — изкиска се тя.
— Изобщо нямам съмнения — каза Джино.
Едва от пет минути бяха в спалнята на апартамента в хотела, но тя вече беше успяла да се разсъблече, готова да пристъпи към действия, сякаш това беше най-естественото нещо на света. За нея сигурно беше. Но къде беше отишла романтиката?
Той беше уморен, беше му тежко на стомаха от храната в самолета и вечерята в ресторанта, язвата го човъркаше и единственото, което искаше, беше да се наспи.
Но тя беше взела инициативата в ръцете си.
— Ще дойда да проверя дали всичко е наред в стаята ви — настоя Джил след вечерята.
Щом се качиха в апартамента, тя влетя като стрела в спалнята и миг след това се появи съвсем гола. Беше хубава. Е, беше виждал и по-хубави. Но и по-лоши. Всякакви. Тази беше малко слабичка за вкуса му.
— Питам се защо такова младо и хубаво момиче иска да легне с дъртак като мен — безучастно заговори той.
— Господин Сантейнджело! Как защо? Та вие сте знаменитост.
Помисли си колко ще се натъжи малката, ако й кажеше, че не я иска.
— Хайде, елате — започна да го увещава с професионална настойчивост тя. — Първо ще събуем панталона…
— Аз съм на шейсет и девет — каза Джино с надеждата възрастта му да охлади ентусиазма й. Е, беше намалил годинките с две, но просто не можеше да си позволи да й каже, че е над седемдесет.
— Ама това е любимото ми число! — ентусиазмът й беше железен, тя започна с опитни пръсти да смъква първо ципа, после панталона му.
Ерекцията му беше смазващо вяла. Не беше лягал с жена от седмици. На седемдесет и една чукането вече не беше от първостепенно значение за него. Не че не можеше, когато искаше. Но все пак му трябваше някоя по-специална жена, която да го накара да усети тръпката на секса.
— Ау! — тя беше изумена. — Колко е голям!
Той погледна надолу. Ама това момиче майтап ли си правеше? Не беше и наполовина от неговия палавник.
— Мога ли да ти духам? — попита делово тя.
Какво? Да послужи като продоволствие на една хлапачка? Вдигна припряно панталона си.
— Защо? — разтревожи се тя.
— Защото така искам.
— Оу, хайде де. Разбира се, че искаш. Само ми дай пет минути и ще видиш как ще полетиш!
— Имам дъщеря с пет години по-голяма от теб!
— И какво от това?
— Това, че не искам да го правя. Разбра ли?