— Какво? Да съм получавала от теб кожи и диаманти някога? Не съм! — сърдито настръхна тя.
— Не бъркай стъпките, кукло, не бъркай стъпките — Пинки така се олюля, че едва не падна.
Синди избухна, беше толкова отвратена.
— Повече няма да танцувам — провря се между танцуващите на дансинга и се върна на масата, около която се бяха натъпкали така наречените приятели на Пинки. Мразеше всеки един от тях.
Пинки Банана я последва. А него мразеше най-много. Очите й се напълниха със сълзи. Беше се хванала в капана на собствените си игрички и единственият, който можеше да й помогне да се измъкне, беше Джино Сантейнджело. Който дори не си направи труда да дойде.
Пинки плъзна потната си длан по коляното й. Тя бързо кръстоса крака и затисна ръката му, така че да не може да я помръдне. Познаваше гадните му опипвания. Като нищо щеше да си пъхне ръката нагоре между бедрата й пред очите на всички. Тя беше собственост. Негова.
— Я виж ти кой е тук — неочаквано извика силно Пинки. — Великият чекиджия Джино.
Джино кимна на всички около масата. Копелетата, с които се влачеше Пинки, бяха истински отрепки.
— к’во ново? — изпафка облак дим през устата си Пинки. — Кога е насрочено новото ни пътуване?
Джино гневно го изгледа. Устата на Пинки лаеше твърде много, което ставаше опасно. Синди му хвърли благодарен поглед — някак мълчаливо му показа своята признателност, че е дошъл.
— Аз не знам кога е твоето следващо пътуване, Пинки — отговори Джино, — но те съветвам да си затваряш устата, защото може и да налапа дървото.
Пинки се засмя и огледа приятелите си.
— Т’ва е моят бос, както знаете. Велик е. Живее в нещо по-лошо от кенеф, а се размотава тузарската наоколо. И няма да знае какво да направи, ако някой само размаха ютия под носа му.
Джино тъничко се подсмихна. Е, толкова. Пинки Банана си изпя песента. Изправи се.
— За къде си тръгнал? — презрително подхвърли Пинки. — Отиваш вкъщи да си биеш чекии над някое писмо, а?
Очите на Джино потъмняха и се превърнаха в лед, но гласът му прозвуча меко:
— Ще ти кажа нещо и искам да го запомниш. Един ден ще се задавиш с голямата си уста.
Синди местеше погледа си от единия на другия. Надигна се внимателно от мястото си.
— Ще отскоча до тоалетната, мили.
Пинки изобщо не забеляза, че е изчезнала от масата.
— Така-а ли? — очичките му злобно блеснаха.
— Да-а — имитира го Джино.
Двамата се загледаха, без да помръдват. Сякаш цяла минута си предаваха взаимната ненавист. После Пинки неловко се изсмя.
— Само се кодоша, приятел — нещо в погледа на Джино винаги го караше да си седне на задника.
— Не се съмнявам — Джино не преставаше да се усмихва.
— Що не останеш — щедро предложи Пинки. — Пий едно.
— Не. Отбих се да се видя с Алдо.
— Не съм го виждал.
Черните очи на Джино отново огледаха седналите около масата. Пълен боклук. И Пинки Банана с нищо не се различаваше от тях.
— Приятно прекарване — каза той на тръгване.
— Ще се видим утре — побърза да уточни Пинки.
— Да-а — проточи Джино. — Утре.
Излезе от заведението. Синди го чакаше разтревожена отвън.
— Донесох ти парите — каза й той.
— Толкова ме е страх — тя силно стисна ръката му.
— Утре вече можеш да се качиш на влака и да се разкараш оттук.
— Утре може да е много късно — тя цялата трепереше. — Пак ми каза, че ще ме убие. И наистина мисли да го направи.
— Защо иска да те убие?
— Защото си е навил, че спя с други.
— А ти спиш ли?
— Не, разбира се, не. Ох, Джино! — тя го прегърна. — Моля те, помогни ми да се махна оттук още сега. Умолявам те — тялото й се притисна силно до него и той усети как се тресе от ридания.
Едновременно с това усети топлината на бедрата и гърдите й. Реакцията му беше неизбежна. Искаше жена. Нуждаеше се от жена. И вече я нямаше Леонора, за да го възпира.
Болката в слабините му стана нетърпима.
Тя също усети възбудата му и още по-плътно се притисна до него.
— Вземи ме при теб — прошепна тя. — Погрижи се за мен и аз ще се погрижа за теб. Утре ще взема влака за Калифорния. Но тази нощ искам да съм с теб.
— Хайде — нямаше място да се колебае повече, — да се махаме оттук. Хайде, по дяволите, преди да е излязъл да те търси.
— Няма да съжаляваш — прошепна тя.
Беше топла и нежна, сладка и любвеобилна. Беше всичко, за което си бе мечтал.
Влажна, с руси косъмчета, където бедрата й се събираха, и мъркаше като котенце.
Гърдите й бяха съвършени, с големи зърна с приятен млечен вкус. Малките й зъбки бяха остри и приятно възбуждаха пениса му, когато го вкарваше в устата й.