— Донесох нещо за теб — гласът му сякаш я галеше. — Нещо наистина хубаво. Сега ми дай сладката си ръчичка и ще те заведа в рая.
Тя облекчено въздъхна. Рай. Звучеше прекрасно. Подаде ръката си на Уайтджак. Той уви един копринен шнур над лакътя й и го стегна. Вените й изпъкнаха. От джоба на халата си извади спринцовка. Хероин. Нямаше да му се налага да отскача до Чайнатаун всеки път, когато тя искаше дозата си опиум и да плаща скъпо и прескъпо за вълшебния прах на белите — кокаина. Хероинът беше най-доброто за нея. Щеше да я върже за него по-здраво от всичко. Уайтджак щеше да се грижи тя да си получава дозите и така да разполага изцяло с нея.
Освен това тя щеше да се чувства добре. Беше за нейно добро, нали така? Той й помагаше да обитава един неземен рай, където всеки се чувстваше бог.
Кери се усмихна на Уайтджак и разпери ръце. Беше гола. Обикновено това го възбуждаше, но току-що се бяха върнали от едно парти, беше я гледал как танцува и се съблича, беше наблюдавал как прави любов с Люсил, после с един от гостите… после с Доли… и най-накрая с всичките заедно. Ако сега легнеше с нея, за да й даде това, което тя наричаше любов, Кери дори нямаше да усети разликата.
Доли влезе в стаята, спря пред леглото и огледа сцената.
— Караш ме да те чакам, черно момче — напомни му тя.
Очите му се присвиха. Той погледна едната, погледна и другата. Нямаше какво толкова да избира. Привличаха го властните жени, а Доли беше достатъчно властна и силна за две.
Кери ги проследи със замъглени очи как се отдалечават. Беше уморена, чувстваше се празна, но все още дълбоко в душата й живееше копнежът за човешка компания. Да не бъде сама. Тя бавно стана от леглото и отиде до прозореца. Беше отворен. Нямаше да й е трудно да се прехвърли и да се спусне по желязната пожарна стълба. Направи го. От мразовития вятър кожата на голото й тяло настръхна, но тя изобщо не усети студа. Леко залитна и щеше да се сурне надолу. Изкиска се, сякаш й се беше случило нещо много весело. Започна пипнешком да се спуска по железните стъпала. Три етажа. Докато стъпи на задната уличка. Под голите й стъпала изхрущя стъкло. Бликна кръв, но тя само още по-невъздържано започна да се кикоти.
Наблизо, между две кофи за боклук, се беше сврял някакъв пияница, който стискаше до гърдите си скъпоценната бутилка с алкохол. Той огледа голото момиче, което мина покрай него с олюляваща се походка и реши, че най-накрая алкохолът му е подействал.
Кери излезе от задната уличка и навлезе в по-широка и по-оживена. Вече не пристъпваше, а се носеше с танцова стъпка напред… нанякъде.
Две улични хлапета, които се мотаеха край един вход, направо се вцепениха от невижданата досега гледка. Едното от тях първо се окопити от изумлението и попита другото:
— И ти ли виждаш това, което виждам аз?
— И аз!
Бързо се спогледаха един друг, после огледаха улицата. Наоколо нямаше жива душа.
— Изглежда е сама. Давай да я оправим.
Приближиха Кери от двете й страни.
— Здрасти, приятелчета! — изкикоти се тя.
Избутаха я обратно в задната уличка и я повалиха до стената на нейната къща. По-голямото бързо смъкна панталона си до коленете и се залови за работа.
Кери започна да стене от удоволствие.
— Ко-олко си… ху-у-бав… — като в транс припяваше тя. — Ху-у-бав… ху-у-бав…
По-малкият внезапно се изплаши. Обикновено момичетата се бореха, хапеха и дращеха с нокти и чак по-късно се преставаха да се съпротивляват.
По-големият изсумтя и се изпразни.
— Твой ред е, Тери.
— Аз… не искам, Джейк.
— Я па тоя! Няма жива душа и е гореща и влажна…
Мудно и без желание Теди смъкна панталона си. Не беше още съвсем надървен, но се постара приятелят му да не го забележи. Коленичи разкрачен над момичето и се престори, че го прави.
— Свърши ли? — след минута попита Джейкъб.
— Още мъничко — отговори Тери, разигра, че се изпразва и скочи на крака.
Двете момчета се изправиха над Кери и в недоумение я загледаха. Тя блажено се усмихваше в мрака.
— Тая е луда — заключи Джейкъб. — Давай да изчезваме.
Сякаш вихрушка ги помете от уличката. Старият пияница се беше надигнал и с неуверена крачка се дотътри да види какъв е този шум. Кери лежеше от другата страна на кофата за боклук и го видя да приближава.
— Здрасти — приветства го тя и протегна ръце нагоре, сякаш искаше да го прегърне. — Искаш ли… Кери да… ти направи нещо… мно-о-го хубаво…
Пияндурата не можеше да повярва на късмета си. Остави внимателно бутилката си на земята и с усилие се заизмъква от мръсните си панталони.
Когато се наведе над нея, Кери го посрещна с още по-възторжено възклицание: