— Здрасти, голямо момче… спомням си… май ти казах… че си ху-у-бав…
Шумът първо изгърмя в главата на Кери. Обичайната гълчава сутрин: детски викове, дрънкането на бутилките с мляко, лаят на кучета.
После усети твърдата земя под себе си, краката й трепереха и цялото й тяло се тресеше.
Отвори очи и дълго време остана така — мислеше, че сънува. После започна полека-лека да осъзнава, че не е сън. Лежеше на някаква улица… чисто гола… през деня… Надигна се и седна. Беше объркана. Страхуваше се. Къде е Уайтджак? Доли? Люсил? Как беше попаднала тук? Какво се беше случило?
Силно притисна колене към гърдите си, за да прикрие малко голотата си, опря гръб в стената зад нея. Главата я цепеше. Гърлото й дращеше. Очите й се напълниха със сълзи.
Какво правеше тук? Стисна клепачи, за да задържи сълзите си. Мисли, Кери… Мисли!
Смътно си спомни някакво парти. В съзнанието й се мяркаха размазани образи… После Уайтджак й сложи някаква вълшебна инжекция… после тя се натъпка с нейните наркотици.
Отвори широко очи. В първия момент гледаше като обезумяла, не виждаше нищо. Отчаяно се изправи, като се подпираше на стената зад нея. Едва сега осъзна, че се намира в задната уличка, под прозореца на нейната стая.
Някъде отблизо до нея достигна различен шум. Шум от човешко същество. Стегна се и се помъчи да го открие. До близката кофа безметежно се бе излегнал някакъв стар пияница и сумтеше в алкохолното си опиянение. Представляваше жалка гледка. Тя потръпна.
Той високо изхърка и се обърна в съня си. Бутилката, която притискаше до гърдите си, се изплъзна от ръцете му, изтърколи се и се счупи.
Тя подскочи. Когато нарязаният й крак пое тежестта на тялото, Кери усети болката, която я преряза. Значи не сънуваше. Вече осъзнаваше. Сграбчи пожарната стълба и започна бързо да се изкачва. Прозорецът на стаята й все още зееше отворен. Какъв късмет!
Прехвърли се в стаята и едва тогава се отпусна, останала без сили от преживяното. Беше уплашена до смърт. Да стигне до състояние, че да не знае какво прави! Това тя ли беше? Наркотиците постепенно унищожаваха разума й. И я убиваха. Нея, Кери.
Нещо страшно избухна в главата й. Без да се замисли, че е гола, тя се влетя в стаята на Доли.
Двамата спяха — дебелата бяла жена и високият черен мъж. Нейният мъж. Който сега прекарваше нощите в леглото на Доли.
— Хей вие, двамата, събудете се! — изкрещя тя. — Чувате ли? Събудете се!
— Май-йната ти, жено — избоботи Уайтджак, докато бавно отваряше очи. — Май-йната ти!
— Какво, по дяволите, става тук? — промърмори сънено Доли и се обърна като останал на сухо кит в леглото.
— Какво ли? — истерично изпищя Кери. — Спах на улицата! На шибаната улица!
— Какви ги дрънкаш, жено? — не й повярва Уайтджак. — Ти сигурно си превъртяла!
— Разкарай я оттук! — нареди Доли.
— Какво става тук! — Люсил се втурна в стаята.
— Знам ли? — изръмжа Уайтджак. — Тая май е превъртяла.
— Иска ти се, ама не съм! — нахвърли се върху него Кери. — Тъпчеш ме непрекъснато с наркотици… От тях губя разсъдъка си… Бях навън, на улицата. Гола! Чуваш ли? Гола, гола… гола… — отначало припяваше, после гласът й укрепна и се превърна в протяжен, ужасяващ писък.
Уайтджак скочи от леглото и я прегърна. Притисна я силно към себе си.
— Сънувала си — спокойно каза той. — Няма нищо страшно. Само един сън, това е.
— Така ли? — тя сякаш се топеше в ръцете му, толкова беше объркана.
— Ама разбира се — продължи да я утешава той. — Хайде, ела със своя мъж, захарче, и той ще ти даде нещо, което ще прогони всичките лоши сънища далече-далече…
Така я изведе от стаята.
Доли още един път се преобърна тежко в леглото и веднага заспа.
Люсил поклати глава. Не беше за първи път. Лошите дни се редуваха и сега тя знаеше, че Кери навлиза в поредния дълъг лош ден.
И на този свят никой, каквото и да направеше, не можеше да го спре.
Джино, 1928
Синди първа се събуди. Подпря се на лакът и се загледа в спящия Джино. Той лежеше по корем, с обърната към нея глава. В съня си изглеждаше невероятно млад. Той беше още млад, разбира се, но когато беше буден, черните непроницаеми очи гледаха така, че той не изглеждаше млад. Синди отдавна за себе си беше решила, че един ден ще си легне с него. И този ден настъпи.
Тя потръпна от вълнение. Какъв любовник се оказа той! Не че след Пинки Банана всеки не би изглеждал очарователен. Но опитът й с мъжете не се свеждаше само до Пинки. Преди него беше имала трима, но те бяха същите като него. С Джино беше коренно различно. Той не любеше тялото й. Любеше нея. Сякаш двамата бяха едно цяло. Сякаш се бяха слели. Защото всяка ласка на ръцете му, на езика му, на пениса му бяха насочени точно там, където доставяха неизпитвано досега удоволствие.