Отново потръпна. Сърце не й даваше да го събуди. Изглеждаше толкова спокоен, толкова… Наистина щеше да бъде ужасна егоистка, ако го събуди.
Не беше очаквала да я допусне в леглото си толкова лесно. Всеки знаеше, че той се е свързал с някакво момиче в Сан Франциско и ще се ожени за него. Всеки знаеше, че беше превърнал въздържанието си в нейно име в религия. Е, явно нещо се беше случило…
Без да откъсва очи от спящото лице на Джино, тя се запита как ще постъпи с нея, когато се събуди. Дали щеше да й даде пари да се качи във влака за Калифорния? Дълбоко в душата си плахо се надяваше, че няма да го направи. Не й се искаше да заминава. Но можеше ли да я остави при себе си?
Нежно започна да гали прекрасните си малки гърди. Пръстите й се заиграха със зърното на едната, докато то набъбна като разцъфнала цветна пъпка. После събуди и другото зърно.
Беше вече възбудена, топла и влажна, готова за него. Тихо се наведе и отърка гърдите си в голия му гръб. Той прошава в съня си, но не се събуди.
Продължи да се отърква в гърба му. Джино се обърна. Беше възбуден и готов, въпреки че очите му останаха затворени.
Тя го възседна, пое го в себе си и започна да го люби, изцяло отдадена, докато страните й започнаха да горят, а дишането й се превърна в накъсани хрипове. След това се понесе на гребена на издигащата я във висините вълна от удоволствие.
Той все още не отваряше очи, но и възбудата му не отминаваше.
Тя се отпусна върху него и започна да се смее.
— Джино? Не е възможно да си спал, докато го правехме.
Той остана неподвижен, със затворени очи и щръкнал пенис.
Тя се наведе над него и го пое в устата си. Започна енергично да го смуче и той моментално изригна. Едва сега отвори очи, разроши косата й и каза:
— Добро утро.
— Мислех, че никога няма да се събудиш — весело откликна тя.
— Бях буден без цялото време.
— Е, поне за една част от теб съм сигурна — сякаш камбанки звъняха в смеха й.
— Тази част хареса ли ти?
— О, да!
Той скочи от леглото и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — забързано попита тя.
— Клозетът… навън, в коридора е. Недей да излизаш.
Като че беше тръгнала да излиза. Стана от леглото и се огледа в парчето огледало, поставено върху една стара ракла.
В клозета Джино анализира създалата се ситуация. Не можеше да не си признае, че се чувства добре. Но при мисълта за Леонора нещо сякаш сграбчваше стомаха му и го стискаше. Повече нямаше да бъде старият верен наивник.
Днес трябваше да сложи началото на новия си живот и да планира бъдещето си. Имаше предостатъчно спестени пари и приличен апартамент. Повече никакви спестявания! За какво?
Когато се върна в стаята, Синди седеше в леглото.
— Гладна съм — малко глезено каза тя. — Ще се намери ли тук нещо за едно мно-о-го гладно момиче…
Джино се обличаше в единия ъгъл на стаята, Синди — в другия. Не бяха разменили нито дума за това какво ще правят по-нататък.
Синди нервно прехапа долната си устна. Беше наясно със себе си. Не искаше да заминава за Калифорния. Искаше да остане тук. Преди малко отново се бяха любили. Сякаш за първи път. Нищо чудно, че му викаха Джино Овена. Но след това не бяха разговаряли сериозно. Подхвърляха си закачки и просто се шегуваха за незначителни неща. Сега тя погледна часовника си и възкликна:
— Мили Боже! Трябва да побързам.
Продължиха да се обличат. Синди обу копринени чорапи и ги закопча върху евтините розови жартиери. Хвърли поглед към Джино. Той намъкваше панталона си.
Видя, че е погледнала към него и й намигна. Как щеше да се покаже на улицата с тия дрехи, по дяволите! Нахлузи тясната си рокля от снощи — от сатинирана розова коприна, с дълбоко деколте.
Едва сега той проговори:
— Ей, Синди, така ли ще пътуваш?
Тя безпомощно сви рамене.
— Нямаше как да взема други дрехи със себе си. Не можех да си позволя Пинки да се усъмни… в намеренията ми… — гласът й започна да трепери. — Ох, Джино, какво да правя? — думите й заседнаха в гърлото й.
И двамата зарязаха обличането. Явно трябваше да обсъдят проблема.
— Мислех, че искаш да се качиш на влака. И то без много-много да се бавиш.
Тя сведе поглед.
— Да, така мислех и аз… снощи…
Той вдигна вежди:
— Снощи ли?
— Да — прошепна тя. — Сега не искам никъде да заминавам. Искам да остана тук, с теб.
— Ей, слушай… — започна той.
— Не аз, ти ме изслушай — събра кураж тя. — Знам всичко… Че скоро ще се жениш, де. Просто искам да остана при теб няколко седмици. Не искам нищо повече. Само да се позабавляваме… После ще си отида. Ще се кача на влака и няма дори да се обърна… Какво ще кажеш, а? Джино?