Не знаеше какво да каже. Не че предложението й го затрудняваше. Две седмици със Синди и сочното й прекрасно тяло щяха да бъдат едно удоволствие. Искаше му се никога да не се беше връзвала с Пинки Банана.
— Исусе Боже! — той се залюля на пети и пръсти. — Не знам…
— Твоето момиче никога няма да разбере — продължи да го навива тя. — Можем да го запазим в тайна от всички. Нали имаш апартамент някъде в центъра на града?
— Ти откъде знаеш?
— Ами… така се говори.
Още една разбита илюзия. Голяма тайна, няма що!
— Ако отидем там — продължи развълнувана Синди, — никой няма да знае, че сме заедно. Никой няма да ни познава. Дори Пинки няма да разбере.
Той кимна. Майната му на всичко. Две седмици… Какво, по дяволите, можеше да загуби?
— Тогава ти ме чуй, малката — реши той. — Ще стоиш тук и ще ме чакаш. Имам да оправя някои неща навън. Щом се върна, вземаме едно такси и отиваме в апартамента. Там ще се настаним.
— Джино! — тя се хвърли на врата му. — Толкова съм щастлива!
Той се освободи от прегръдката й.
— Само за две седмици, нали така?
Тя го погледна с големите си сини очи.
— Да, така. Ще се разкарам оттам, когато пожелаеш.
— Докато се разбираме един друг.
— Но ние се разбираме, нали? — приближи се отново до него и леко захапа ухото ме. — Доста добре се разбираме, нали — ръката й посегна към панталона му.
— Чакай! — отдръпна се той. — Имам работа и трябва да тръгвам — огледа се в парчето огледало, енергично разтърси черната си къдрава коса, после я намаза с брилянтин и я приглади.
Беше готов. Тръгна към вратата и й хвърли през рамо едно весело, самодоволно:
— До скоро, малката!
Тя изтича до прозореца и се загледа след него, докато се отдалечаваше по улицата.
Джино Сантейнджело, не беше толкова трудно да те пипна. Две седмици. Как ли не! По-скоро трябваше да кажеш: докато малката Синди иска да остане.
Алдо дъвчеше скилидки чесън — един не особено приятен негов навик.
— Не можем просто ей така да му кажем да се маха — настоя той. — Познаваш Пинки, ще увони света като маймунско лайно.
Джино се беше подпрял на предния капак на стария „Форд“.
— Да го духа! — презрително изрече той. — Не ме е грижа какво ще направи.
Алдо се туткаше с ключалката на гаража. Челото му се бе сбръчкало от безпокойство.
— Той е с нас от самото начало…
— И какво от това? Взехме го, защото кара като откачен и превозваше стоката от Канада без грешка. Двамата с теб бяхме заедно много преди това.
— Да, знам, но той сигурно си мисли, че ни е съдружник.
— Исусе Боже! — изгърмя отвратен Джино. — Да не би да искаш да продължим да работим с него? Това ли искаш да ми кажеш?
— Не, просто…
— …не искам да има неприятности — довърши вместо него Джино.
— Да, ама само кажи на Пинки, че не е с нас, и моментално ще си навлечем неприятности — сви рамене Алдо.
— Набий си в главата, че Пинки не е мой съдружник. Не е и твой. Ние му плащаме. Наемаме го. И сега му късаме квитанцията. Разбираш ли?
— Може и да си прав.
— Можеш спокойно да се обзаложиш, че съм прав. Пинки му отпусна края. Занимава се с гадости, а голямата му уста няма спирачки. Не искам отново да попадна в пандиза заради него.
Алдо не можеше да не се съгласи. Попита:
— Ти ли ще му кажеш?
— Да бъда проклет, ако не му кажа!
Пинки Банана се появи след час. Изглеждаше така, като че ли досега се беше въргалял в леглото на някоя долнопробна проститутка. Всъщност си беше точно така. Беше облечен в снощния си костюм и вонеше на евтин парфюм. Пристигна и влезе в гаража с един час закъснение от определената среща. Но влезе нахакано, сякаш това беше в реда на нещата. Дори не поздрави, само изръмжа:
— к’во има за бачкане? Само ми кажете къде и кога и ме оставете да си ида вкъщи и да се наспя, да му еба мамицата гадна. Бях при една страхотна путка, дето не ме остави да мигна цяла нощ. Скапан съм.
Алдо беше изтъкан целият от нерви.
Джино беше спокоен. Бавно му каза:
— Не искам да си помислиш, че е нещо лично, Пинки, но пообсъдихме нещата и трябва да ти кажа, че повече не си с нас.
Пинки присви кръвясалите си очи и попита:
— Как не съм?
Джино вдигна ръка и с жест обхвана гаража и старата кола.
— Не си в бизнеса.
— К’ви са тия чекиджийски дрънканици?
— Искам да изчезнеш — обясни с равен глас Джино.
Пинки не можеше да повярва на ушите си.
— Май-йната ти! Оди се еби, бе!
— Нямаш проблем. Но еба аз!
Пинки сякаш се смръзна срещу Джино. Той го бодна с пръст в корема и спокойно, отчетливо продължи: