— Аз съм Синди, много добра приятелка на Джино — и му намигна безочливо с големите си сини очи — малко по-тъмни от тези на Леонора — после го огледа внимателно от главата до петите. — Не ми приличаш на приятелите на Джино. Още си хлапе.
Коста се изчерви.
— Не съм!
— Мен не можеш да ме излъжеш.
Коста се опита да преодолее смущението, което го сковаваше, и делово попита:
— Тук ли е Джино? Дошъл съм на посещение.
Синди гръмогласно се изсмя.
— На посещение при Джино? Прави посещения на момичетата, глупаче, не на мъже!
Сега вече той съвсем се обърка. Не знаеше какво да мисли. Какво правеше тя в стаята на Джино? Беше свидетел колко тежко понесе той вестта за брака на Леонора. Не можеше всичко това да е било преструвка.
— Кога ще се върне Джино? — все пак успя да попита той.
Тя пак сви безучастно рамене.
— Не знам.
— Мога ли да вляза и да го почакам? — плахо предложи Коста.
— Не можеш — важно отказа тя. — Аз дори не знам кой си.
— Ама нали ти казах, че съм приятел на Джино. Коста Зенокоти. Бяхме се уговорили да дойда по-рано, но ме задържаха…
— Знаеш ли какво — тя свойски му намигна, — говориш много хубаво. Откъде си?
— Сан Фран… — започна той, но прекъсна насред думата, защото чу тежки стъпки, които бързо се изкачваха по стъпалата.
Появи се Джино. Весел. Различен от снощния Джино.
— Коста! Къде се загуби? Мислех, че ще дойдеш в дванайсет.
— Да, така мислех и аз, но…
— Виждам, че си се запознал със Синди — прекъсна обясненията му Джино. После се досети как изглежда цялата работа в очите на Коста и малко неубедително допълни: — Тя е просто една приятелка, на която помагам.
Тримата влязоха в тясната стая. Коста забеляза разхвърляното легло и падналите на пода до него завивки. После погледът му се спря на роклята на Синди.
— Виж, малката — каза Джино на Синди, — нали ще прибереш нещата ми в куфара. Искам да се поразходим с Коста… след това се махаме оттук.
Тя приглади роклята си.
— Добре, но аз трябва да облека нещо. Не мога да изляза на улицата с тази рокля.
— Не се притеснявай. По-късно ще ти вземем нещо — прегърна Коста през рамо и го изведе от стаята.
Щом излязоха на улицата, Джино бързо заговори:
— Ще бъда откровен с теб, малчо. Да, така е. Чукам я. Но снощи ни беше за първи път. И ще ти кажа още нещо. За първи път бях с жена, откакто срещнах Леонора… — засмя се горчиво. — Джино Овена се беше превърнал в Джино Будалата. Не е ли така, хлапе? Сега искам да наваксам. За всичко пропуснато през това време. От Джино Будалата да съм си аз — Джино Овена.
— Разбирам… — започна Коста.
— Разбираш таратанци — възкликна Джино. — Дори аз самият не се разбирам. Знам само едно, че трябва да си затваряш устата. Не искам да се разчуе, че вече не съм сгоден.
— На никого няма да кажа.
— Така ще е най-добре и за теб, малчо. Нали не искаш да ти хвръкне главата?
На Коста му стана болно.
— Можеш да ми вярваш, Джино. Но ти и бездруго го знаеш.
— Даа… така е — съгласи се той, после весело мушна Коста в корема. — Хайде, малчо, днес ще се местим. Трябва да ни помогнеш.
Останалите дни от посещението на Коста в Ню Йорк отлетяха неусетно. Прекарваше всеки ден със Синди и Джино — помагаше им да обзаведат апартамента, ходеха на кино, пазаруваха на Пето авеню и най-вече скитаха безцелно и се веселяха. Понякога Джино ги оставяше, за да отиде на среща в стария квартал, но се връщаше бързо. През тези няколко часа Синди развличаше Коста като разиграваше сцени от филми с кинозвезди. Предпочиташе да се представя за Долорес Костело и изумителната Лилиън Гиш.
Всяка вечер Коста трябваше да се прибере в дома на семейство Ланца до шест часа.
— Ама че тъпа работа! — възнегодува Джино. — Кажи на тая стара чанта, че довечера ще закъснееш.
Но Коста считаше, че не е редно да го прави.
Последната вечер преди заминаването му Джино не прие никакви оправдания.
— Я ги зарежи — каза той. — Какво толкова, по дяволите? Нищо не могат да ти направят. Излизаме и толкова! Никакви обяснения.
Коста се отказа да спори. Затова пък прекара най-хубавите мигове през цялото му гостуване. Венец на престоя му беше преживяването на пода във всекидневната на Джино. Там той извърши това, което беше направил с проститутката в Сан Франциско. Но този път беше с момиче, присъединило се към тях в някакво заведение, в което сервираха нелегално алкохол. Господи, беше страхотно! Прибра се със замаяна глава и олюляваща се походка в къщата на Бийкмън Плейс призори, по време на закуската.
Госпожа Ланца го поздрави в коридора с каменно лице и с куфара му в ръка, приготвен за път.