— Баща ти ще разбере за всичко от мен — заяви тя, подаде му куфара и тръшна вратата под носа му.
Коста отиде право в апартамента на Джино и остана там до часа на влака му. Синди го целуна и топло го прегърна.
— Ще ни липсваш, малчо — каза му тя свойски, както го наричаше Джино.
Щом се качи във влака, Коста се отпусна на седалката и изцяло се отдаде на удоволствието от пътуването. Не се тревожеше за наказанието, с което щеше да го посрещне Франклин. Беше готов да си плати за страхотното прекарване.
Глождеше го само една мисъл. Не беше казал на Джино, че Леонора е бременна. Но това не беше чак толкова важно. Когато тя родеше детето, той нямаше да му каже веднага. Така Джино никога нямаше да узнае истината. За нищо на света не би причинил болка на Джино.
Синди се протегна и се изкикоти.
— Най-после сме сами! Как ще я караме без хлапето? — легна по гръб на голямото легло и изпъна крака си. Сатенената нощница с цвят на шампанско се плъзна надолу и съблазнително оголи краката й.
Джино плъзна ръката си нагоре по бедрото й.
— Ще си намерим някакво занимание.
Синди се изкикоти по-силно и заизвива тялото си. Нощницата се събра около кръста й.
Ръцете му продължиха нагоре и пръстите му заровиха гъстите златисти косъмчета. Тя затаи дъх, а когато той сведе главата си, възбудено изстена.
— Ох! — прошепна тя. — Толкова ми е хубаво, когато правиш така. Мно-о-го ми харесва…
— Наистина ли? — той за миг преустанови ласките си, за да си поеме дъх. — Разкажи ми за това, мила.
Тя тръпнеше от блаженство.
— Харесвам езика ти, устата ти, ръцете ти. Ох!… Джино… — потръпна, изви гърба си като котка и достигна оргазъм.
— Говориш за чудо от една-две секунди! — оплака се той.
Тя се претърколи върху него.
— Не мога иначе. То-олкова е хубаво. Никой и никога досега не ми го е правил така.
Джино беше доволен.
— Знаеш ли — продължи тя. — Пинки никога не ме е любил така. Казваше, че всички момичета са мръсни и няма да си слага там устата.
Цялата възбуда на Джино отиде по дяволите.
— По дяволите! — остро реагира той.
— к’во има?
Той скочи от леглото.
— За чий ми ги разправяш тия за Пинки?
— Извинявай.
— Не ми пука нито к’во е правил, нито к’во не е.
— Извинявай.
— Я стига с това извинявай!
— Извинявай.
Джино отиде в банята. Големият ебалник Пинки Банана! И какво правеше той, Джино Сантейнджело, с една от неговите шаврантии…
Погледна се в огледалото на стената, напълни чаша вода и си изплакна устата.
Когато Синди плахо се вмъкна в банята, той вече се бръснеше. Тя притисна силно тялото си до неговото.
— Сега е мой ред, миличък — измърка тя и протегна ръка към слабините му.
Той я отблъсна.
— Зарежи тая работа — каза рязко. — Имам среща.
Тя се отдръпна, беше достатъчно умна да не настоява в този момент.
Той се избръсна и отиде в спалнята да се облече. Беше си купил много нови дрехи. Внимателно избра черен костюм в широко бяло райе, тъмнокафява риза, вратовръзка на ситни точки и кафяви обувки със заоблени бомбета.
— Изглеждаш много шик, мили — тихо го похвали Синди. — С кого ще се срещаш?
Мразеше да му задават такива въпроси. Може би беше време да й напомни за влака за Калифорния.
— Може да закъснея — кратко каза той, без да обърне внимание на въпроса й. — Айде! — и излезе.
Тя изчака, докато той се отдалечи достатъчно, за да не я чуе, и изкрещя:
— Мръсно копеле!
Беше готов да я разкара. Сви ръце в юмруци и кресна още един път:
— Копеле!
Само че малката Синди не беше от тия, дето ги изхвърлят лесно. Малката Синди щеше да измисли някакъв начин, за да стане необходимост за него.
Нямаше да е толкова трудно. Въпреки цялото си перчене, Джино се поддаваше на обработка. Често беше чувала Пинки да го казва.
Джино тръгна с широка, уверена крачка по Пето авеню. По едно време спря за малко и извади от джоба си елегантна визитна картичка. Госпожо Клемънтайн Дюк, имам намерение да ви посетя.
Още веднъж погледна адреса. Наистина страхотно място. В баровския квартал между Парк авеню и Медисън авеню.
Денят беше приятен. Ясен. Слънчев. Реши да отиде дотам пеша.
Пъхна дълбоко ръце в джобовете на новото си дълго палто от камилска вълна. Замисли се за изминалите няколко седмици. Е, не можеше да се оплаче. Със Синди беше наваксал пропуснатото в секса. И то как! Малката дива котка беше готова да опита всичко. Отначало беше вълнуващо… но тя просто му се поднасяше на тепсия, винаги готова да вдигне краката си. Ако му беше казала поне един път „не“, може би щеше да е по-интересно.