Е, скоро щеше да я качи на влака за Калифорния. Все пак, беше му помогнала да преживее най-тежките моменти в живота си, въпреки че тя не знаеше това.
Бяха се радвали заедно, когато обзавеждаха апартамента. Беше малък, вярно, но беше дом. Преди винаги се бе завирал в отвратителни дупки с плъзнали по пода хлебарки, вехти и разнебитени мебели и обща баня в коридора — ако имаше късмет.
Вера беше идвала няколко пъти в новия му апартамент, но изглежда че тя и Синди не се спогодиха. Нямаше време да обръща внимание на отношенията им, защото сега Вера говореше за Паоло като за герой. Това го вбеси.
— Ще те видя какво ще правиш, когато излезе от пандиза и отново ти потроши кокалите! — предупреди я той.
— Е, хайде, Джино, хората се променят — защити се Вера.
Да, бе, Паоло! Умряла работа!
Бонати удържа на думата си. Той се оказа проницателен бизнесмен. Разширяваше контактите си, а проблемите, с които се сблъскваше в Чикаго, го подтикнаха да създава и укрепва нови и силни връзки на изток. Алдо и Джино бяха ключовете му към тези връзки. Вече им беше казал, че когато пристигне в града в края на месеца, ще имат много работа.
Междувременно Джино държеше здраво юздите на превозите на алкохол от Ню Джърси. И той се сблъскваше с трудности — нападаха и ограбваха камионите по пътищата както никога досега. Но сякаш съдбата закриляше Алдо и Джино. Той нае нов шофьор вместо Пинки, казваше се Ред и беше пристигнал наскоро от Детройт в Ню Йорк. Изглеждаше лоялен. Не беше откачалка като Пинки Банана, който никакъв не се вясваше. След всичките заплахи, които беше отправил към Джино, повече не се чу нищо за него, макар че Алдо разказа, че го срещнал в „Дебелия Лари“ и той отново ги заплашил. Отмъщението нямало да им се размине. Алдо се бе ядосал, но Джино само се засмя.
— Устат въздухар! — успокои приятеля си Джино. — Не му се е случвало да се захване с нещо и да го завърши.
— Устат, ама с пистолет — възрази мрачно Алдо. — А, да не забравя. Дебелия Лари каза, че някаква богата мадама питала за теб. Госпожа Дюк. За някакъв бизнес или нещо подобно. Ще й се обадиш ли?
Да. Щеше да й се обади. Нищо не можеше да го спре сега.
Не забеляза едно кучешко лайно и го настъпи. Изреди цяла серия отбрани псувни, докато почистваше марковите си патъци в ръба на бордюра.
Госпожо Клемънтайн Дюк, пристигам!
Кери, 1928
— Ще правим филм — каза един ден Уайтджак.
— Филм ли? — очите на Кери се разшириха от учудване.
— Филм, я! — ухили се той. — Вече съм ти го казвал.
Не й беше казал обаче, че филмът ще е за самотни мъже. От тия, дето се снимат в тайни стаи, с преносими камери и ослепителни рефлектори, които изгарят кожата. Не беше споменал също, че Кери щеше да играе главната роля — да забавлява четирима различни мъже по време на двайсетминутната продукция. Не че това имаше някакво значение. Кери не проявяваше никакво безпокойство. Беше толкова дрогирана, когато Уайтджак я въведе в малката жалка стая, че безропотно щеше да направи всичко.
— Тя е страхотна! — възкликна радостно режисьорът. — Бих довел някое куче да я оправи.
Уайтджак се ухили и остана да гледа. В края на снимачния ден обаче здравата се ядоса, защото този негов приятел, режисьорът, това дребно тлъсто копеле, се опита да го мине при плащането.
— Скапан педераст! — изкрещя той. — Плати мангизите, които обеща, или ще смачкам от бой белия ти тлъст гъз.
Режисьорът плати.
— Ти си го начукай в гъза, чернилко — презрително изсъска той. — И разкарай курвите си оттук!
Уайтджак го блъсна в стената и за миг се изкуши да му размаже физиономията. Но реши, че не си струва усилията. Хвана Кери за ръката и излязоха.
Това беше краят на филмовата й кариера.
— Тя ни излиза много солено — оплака се няколко дни по-късно Доли.
— Да, ама и снася солено — възрази Уайтджак.
— Така е. Но докога ще продължи така, как мислиш? Ти поглеждал ли си я внимателно напоследък. Станала е кожа и кости, истинска тояга, очите й са като паници и е толкова замаяна, че размахва ръце като чучело. Трябва да се отървем от нея.
— Какво искаш да кажеш с това „да се отървем“?
— Тоя тъпанарски филм, в който я накара да се снима, може да попадне в ръцете на всеки. И да ни навлече проблеми. На колко години е? На шестнайсет? На седемнайсет? Само да се разчуе, че я използваме така, ще си имаме неприятности. Може и зад решетките да ни тикнат.
— Как ще се разчуе? Тя е сама — той сръбна намръщен от кафето си. Доли постоянно се заяждаше заради Кери. Това го дразнеше. Кери го боготвореше.
— Случай, черни човече — Доли се изправи до масата и решително сложи ръце на кръста си. — Няма да споря с теб. Карай, както знаеш. Само че ще трябва да кажеш сбогом на нашия бизнес. Нямам намерение да поемам повече рискове.