— Кой ти го каза?
— Това няма значение. Не съм нито полицията, нито Федералното бюро за разследване…
— За миг се притесних. Помислих си, че под полата ти се крие Джей Едгар Хувър.
— Хм, умееш да се шегуваш — отбеляза тя.
— О, не. Просто обичам да развеселявам хората.
— С този костюм въобще няма да ти е трудно да го правиш.
Бързо и проницателно я погледна.
— к’во му е на костюма?
Тя разбра, че го е засегнала и мило му обясни:
— Мисля, че привлича погледите…
Мислела! Тъпа суетна кучка. Какво си въобразява! Той побърза да се засмее, за да й покаже, че критиката й не го е засегнала.
— И какво от това, че привлича погледите? Аз го харесвам. Нека хората ме виждат, че съм наоколо.
— Мисля, че те бездруго усещат, че си наоколо — тя му подаде чашата с чай. — Сега, Джино, нека пристъпим към бизнеса.
Той сериозно я погледна.
— Точно за това съм тук… лейди.
Богата кучка. Но него нямаше да надхитри!
— Съпругът ми и аз обичаме да си организираме много развлечения. И тук… — с небрежен жест тя обхвана разкошния салон, — но най-вече в имението ни в Уестчестър.
Той кимна. Двамата безспорно бяха фрашкани с мангизи.
— Обикновено нашите гости обичат да се поотпуснат…
Обикновено ли? Преглътна надигналия се в него презрителен смях.
— Хубава храна, музика, танци… — направи многозначителна пауза и добави: — и алкохол, разбира се.
Разбира се! Какво друго им остава на господин и госпожа Дюк?
— Трябва да споделя с теб, че с господин Дюк изпадахме… в неудобно положение. Фалшив джин, разредено уиски… домашен спиртен дестилат. Господ знае как оцеляхме след тази… отрова.
— Но ти оцеля.
— Както виждаш — тя стана и поглади полата си, — господин Сантейнджело. Джино. Ще представлява ли за вас интерес да бъдете наш постоянен доставчик?
— Хей… — започна той.
— Е, ако трябва да уточня количествата — прекъсна го тя, — поне двайсет и четири каси на месец. И ако качеството е гарантирано, цените ще са по-високи естествено — тя закрачи около масата, очите му не се откъсваха от краката й. — Да, поръчката не е голяма, но за нас това ще бъде голяма услуга. Сигурна съм, че моят съпруг ще намери начин да се реваншира…
— С какво се занимава господин Дюк?
— Той е сенатор. Не съм ли ти казала?
Джино преглътна на сухо. Сенатор Дюк. Исусе Боже! На какви яйца се беше насадил.
— Виж — бързо започна той, — алкохолът, който доставям, е супер, най-доброто, което може да се намери. За мен ще бъде… удоволствие да поема доставката за теб и…сенатора.
Тя плесна с ръце — изрази задоволството си по детски, което никак не съответстваше на досегашното й надменно държание.
— Оу! Чудесно. Колко се радвам.
Той се изправи, а тя пристъпи към него. Въпреки че беше на високи токчета, двамата почти се изравняваха по височина. Спря на няколко сантиметра от него.
— Мисля, че двамата можем да си помагаме — каза тихо, зелените й очи изпитателно се вгледаха в неговите.
— Така е — отговори той, но не беше сигурен в точното значение на думите й. Дали му се слагаше? Не можеше дори да си мечтае за такава жена. Страхотно парче от висока класа.
Госпожа Дюк рязко се извъртя, отиде до стола си и седна.
— В края на седмицата — съобщи му тя, — у дома ще има парти. Мисля, че ще ни трябват две каси уиски, шампанско, джин и бренди…
— Ясно — прекъсна я той. — Напиши какво искаш. Ще се постарая да го имаш.
— Добре, сега ще ти напиша всичко — тя взе от масичката бележник и делово записа поръчката. После откъсна листа, стана, приближи го и му го подаде.
Той внимателно прочете какво е написала.
— Това е сериозно, нали? — вдигна очи към лицето й той.
Тя разбра какво всъщност я пита и се засмя.
— Как въобще можа да си помислиш подобно нещо?
— Ами имам развинтено въображение. И ти би могла да си го помислиш. Някой си подхвърля стръвта на Джино Сантейнджело, той захапва въдицата и е готов — в капана, с примка на врата. Разбираш, нали?
— О, да, прекрасно.
Отново го зачовърка мисълта, че тя играе някаква игричка.
— Трябва да тръгвам — грубо се отдръпна той.
Тя погледна часовника.
— Аз също.
— Е… — сви рамене Джино. — Мисля, че сме в бизнеса.
— И аз така мисля.
— Какво ще кажеш за плащането?
Тя облиза блестящите си тънки устни.
— Имам предложение. Какво ще кажеш да се присъединиш към нас в събота вечерта. Ще бъде страхотно парти. Сигурна съм, че ще ти хареса.
Ама тая какви ги дрънкаше? Да го кани на нейното парти, с нейния старец сенатор и не знам още какви хора…
— Добре, ще дойда.
— Ще бъдем в Уестчестър. В осем. И ако решиш да не се прибираш толкова късно, имаме достатъчно стаи за гости.