— К’ви ги дрънкаш, жено? — вече не говореше с провлачения си спокоен глас. — Нали ти казах! Няма да правим нищо повече от едно събличане. Само събличане!
— А ако някой попита на колко години е? — тя бързо посочи с пръст Кери, която седеше редом до Люсил на задната седалка безгрижна и тиха. — Ако почнат да се чудят к’ви са тия боцкания по ръцете й?
Уайтджак отклони колата към банкета и рязко натисна спирачките. После скръсти ръце пред гърдите си и се загледа напред.
— Правя всичко, за да ти угодя, жено, а ти само ми пилиш шибания мозък. Ще обърна колата и ще потегля обратно, да знаеш!
Джино се поспря във вестибюла, за да се огледа в разкошното венецианско огледало на стената. Хм, не изглеждаше зле. Да, не беше никак зле с тази модерна яка и скъпия костюм.
Огледа се. Вдясно видя добре зареден бар, обслужван от двама бармани в елегантни, скъпи бели сака и раирани панталони. След вестибюла следваше голяма всекидневна с френски прозорци, от които се излизаше на веранда с брезентов навес. Всичко наоколо миришеше на много пари. Джино пое дълбоко въздух и се усмихна. Обичаше тази миризма.
— Ама вие не пиете! — налетя върху него някакво едро момиче с червеникава къдрава коса.
— Тепърва започвам.
Тя го огледа любопитно.
— Шампанското е страхотно. Трябва непременно да го опитате.
— Ъхъ — кимна той и се смеси с гостите. Нямаше никакво намерение да се остави на някаква случайна дропла. Трябваше да се запознае с всички тези знаменитости. Но щеше да го направи внимателно, незабелязано. Алдо би се втурнал презглава и, разбира се, щеше да обърка конците пред толкова много фусти, които се фръцкат пред очите ти.
Взе чаша шампанско от минаващия край него сервитьор. Леонора щеше да се чувства в свои води в тази обстановка… Мястото и хората бяха точно за нея!
Шибаната Леонора, що не си го начука!
Прииска му се той да го беше направил!
Забрани си да мисли за нея. Беше се заклел да я изхвърли от съзнанието си. Достатъчно време от живота си загуби, за да му се подиграва.
Клемънтайн го забеляза в мига, когато той излезе през френските прозорци на верандата.
— Извини ме, Бърнард — каза тя на прочутия театрален импресарио, — но трябва да поздравя нов гост, който току-що пристигна.
Бърнард Даймс кимна и някак разсеяно й обърна гръб.
Клемънтайн прекоси терасата въодушевено и разочарова всеки от гостите, който се надяваше в този момент да я задържи при себе си. Озова се точно пред Джино, преди той още да я забележи, съсредоточен в чашата с шампанско и обстановката, в която бе попаднал.
— Харесва ли ти къщата? — попита го тя меко.
Той се стресна и разля малко от шампанското си, но бързо възвърна самообладанието си.
— Страхотна кръчма.
— Кръчма? — предизвика го тя.
— Е, да де… за мен е кръчма — очите му се насочиха към добре очертаните й гърди. Зърната й пак бяха като на показ. Като че ли никога не се спотайваха. Досега не беше виждал жена с постоянно щръкнали зърна.
Тя го хвана под ръка.
— Ще те разведа наоколо.
За миг се стъписа, жестът беше необичаен за него. Предложението също. Не му се искаше да го развеждат като домашен любимец на верижка из къщата.
— Може, но по-късно — освободи ръката си и отпи от шампанското. Намръщи се, не беше питие по неговия вкус.
Тя забеляза и направи жест към сервитьора.
— Донеси на господин Сантейнджело уиски — после внимателно взе чашата с шампанско от ръката му. — Много ми харесва сакото ти, Джино — тихо одобри дрехите му тя, докато дълбоките й зелени очи го оглеждаха внимателно.
— Наистина ли? — почувства се пълен глупак. Не знаеше какво да й каже. Не беше водил през живота си неангажиран, безсъдържателен светски разговор. Нямаше намерение обаче да започне тепърва.
Естер Бекър се усмихна инфантилно и побутна закачливо сенатор Осуалд Дюк в корема.
— Предчувствам, че довечера изненадата ще бъде доста изненадваща! — възбудено изрече тя.
Осуалд равнодушно я погледна. Не харесваше Естер Бекър. И никога нямаше да я харесва. За него беше една двулична, тъпа кучка.
— Не съм в течение — малко сковано каза той. — Изненадата е на Клемънтайн.
— Оу, ти винаги й даваш цялата свобода да действа, както тя намери за добре, нали? — Естер го стрелна със светлосините си безлични очи. — Колко великодушно от твоя страна, Осуалд, това наричам аз модерен брак — ухили се, но той забеляза единствено грозния й стърчащ зъб. — Направо си мечтая Гордън да ми позволи поне малко от свободата на Клемънтайн. Само като си помисля за всичко онова, с което бих могла да се занимавам… може би дори с теб, Ози! — изкикоти се, заблуждаваща сама себе си, че е много съблазнителна.