Исусе Боже! Дали дъртият му козел не е във връзка с федералните? Джино остана мълчалив.
Сенаторът продължи.
— Парите в наличност са хубаво нещо, но изведнъж стават неудобни, когато данъчните почукат на вратата ти и започнат да задават въпроси.
Така си е. Прав беше.
Сенаторът запали пурата си и втренчи многозначителен поглед в Джино.
— Мога да узаконя парите ти. А заедно с тях… евентуално и теб самия. Проявяваш ли интерес?
Джино кимна. И още как!
Скот, икономът, се появи до Клемънтайн.
— Мадам… тези… участниците пристигнаха. Настаних ги в синята стая за гости, както ми наредихте.
Клемънтайн кимна. Зелените й очи възбудено заискриха.
— Занеси им нещо да се подкрепят, Скот.
— Да, мадам — старият иконом леко се поклони и се оттегли. Доста странни изпълнители беше виждал в живота си, но тази… трупа… Запита се дали мадам осъзнава каква сбъркана сбирщина са те. Въздъхна дълбоко. Тя много добре разбираше. Дори повече от добре. Мадам беше доста странна и непредсказуема.
— Няма ли най-после да ми кажеш — настояваше Естер Бекър. — Хайде, Клемънтайн, направо си гадно загадъчна. Кажи ми каква ще е изненадата.
Клемънтайн се подсмихна.
— Хич и не настоявай. Няма да ти кажа. Може би само мъничко ще ти подскажа — ще бъде отвратително вулгарна!
Естер чак се разтрепери от въодушевление.
— Божествено! Толкова си падам по вулгарните неща!
Погледът на Клемънтайн се спря върху увисналите гърди на Естер.
— Знам, скъпа, знам.
Кери дълбоко всмукна от цигарата с марихуана, която Уайтджак й подаде. Димът изпълни дробовете й. Заля я вълна от наслада. Това я изпълни с въодушевление.
Доли се огледа в огледалото над тоалетката. Всяка платинена къдрица си беше на мястото.
— Ще почваме ли най-после? — сви капризно устни тя.
Уайтджак беше на седмото небе от радост. Беше се излегнал на огромната спалня в стаята за гости. В бял костюм и бели обувки от лъскава кожа. Отпиваше порядъчни глътки направо от бутилка превъзходен скоч.
— На кой му пука, жено?
— На мен! — изсъска Доли. — Чака ни дълъг път до града. И се погрижи да ни платят преди да започнем, защото след това…
— Нали сме се разбрали, че бизнесът е моя работа — самоуверено я сряза той и посегна към сандвич с пушена сьомга от масичката до леглото.
Бизнес! Нямаше си представа за какво говори!
Партито беше от успешно по-успешно. Както винаги. Клемънтайн стоеше встрани и наблюдаваше гостите си, заети изцяло с току-що поднесената вечеря — златисто запечени бутове и пилета, студена пуйка, телешко и желирана сьомга.
Лично беше надзиравала приготвянето на вечерята. Първо беше съставила менюто, после бе поръчала най-висококачественото месо. Непрекъснато влизаше в кухнята и се връщаше обратно в просторния салон, за да е сигурна, че всичко е както трябва. А сега с удоволствие наблюдаваше как гостите й поглъщат храната с огромен апетит. А след вечерята… след вечерята следваше нейната изненада.
Усмихна се, доволна от хрумването си. Едра русокоса жена. Младо чернокожо момиче. И истинско дребосъче! Каква чудесна комбинация. Още когато Осуалд се бе върнал след тържеството по случай пенсионирането на Артър Стюизънд и й бе разказал за невижданото зрелище, тя се зарече, че трябва да ги наеме за следващото си голямо парти. Облиза устни в перверзно очакване.
Щяха с дни да коментират нейното парти!
От кабинета на сенатора Джино отиде на верандата. Още не беше успял да се съвземе след разговора, и едрото момиче с червеникавата къдрава коса се лепна за него.
— Кой сте вие? — втурна се в атака тя. — Някой от приятелите гангстери на Клеми ли?
Някой от приятелите гангстери на Клеми!
— Хей — подхвърли й той вместо отговор, — искаш ли да се изчукаме?
Тя стана червена като зрял домат.
— Как си позволявате!
Започваше да му става забавно.
— Не искаш ли?
— Вие сте абсолютен мръсник! — но не помръдна и крачка да се отдалечи от него.
Естествено, това не остана незабелязано от Джино.
— к’во ти става? Не обичаш ли да се чукаш?
Сега вече очите й се разшириха, дългият й нос нервно потръпна. Но отново не се помръдна.
— Май нещо не сте наред — съвсем сериозно заяви тя. — Да говорите такива отвратителни неща на една дама.
— Така и не забелязах, че си дама — в същия миг видя Клемънтайн и разговорът загуби всякакъв интерес за него. — До скоро, малката — махна й весело с ръка и се запъти към Клемънтайн и групичката гости, с които разговаряше. Остана като гръмнат, когато в единия от тях разпозна Чарли Лучано. Исусе Боже! В главата му сякаш избухна мълния. Защо, по дяволите, беше натоварила него да й доставя алкохол, щом като беше приятелка с Лучано? И какво можеше да означава това — той и Лучано поканени заедно на едно и също парти?